Дом на пръст и кръв

Тъй като апартаментът й беше защитен с достатъчно заклинания да отблъснат цял отряд ангели, Хънт дори не опита да влезе през прозореца. Беше ги изпробвал всичките през нощта. Затова се принуди само да я изгледа на кръв през стъклото. Докато не излезе от спалнята си само по спортен сутиен и прашки. Тя отвърна на отстъплението му към покрива с котешка усмивка.

— След това я видях чак като излезе да тича. Показа ми среден пръст.

— И си отишъл на „Самсън Стрийт" да гледаш сърдито? Какъв ти е зорът?

— Зорът ми, копеле такова, е, че може да я убия, преди да намерим истинския убиец.

А на всяка цена трябваше да разреши този случай.

— Просто си ядосан, че не я е страх от теб и не ти се умилква.

— Да, бе, умрял съм някой да ми се умилква…

— Къде е Куинлан сега?

— На маникюр.

Исая се умълча за момент и като че ли всеки момент щеше да избухне в смях.

— Затова висиш на „Самсън Стрийт“ преди девет.

— И зяпам през витрината на козметичен салон като някой психопат.

Това, че Куинлан дори не беше започнала да издирва убиеца, го дразнеше също колкото поведението й. Затова Хънт продължаваше да я гледа с подозрение. Не знаеше как или защо би убила Даника, глутницата й и Терциан, но беше свързана с всичките престъпления. Беше посетила един и същ клуб във вечерите на убийствата им. Знаеше нещо — или беше направила нещо.

— Ще затварям. — Копелето определено се усмихваше. — Изправял си се пред цели вражески армии, оцелял си на арената на Сандриел, бил си се с архангели. — Исая се изкиска. — Сигурен съм, че ще се справиш с една купонджийка.

Връзката прекъсна.

Хънт стисна зъби. През витрината на салона виждаше съвсем ясно как Брайс седи пред една от мраморните работни масички, разперила пръсти срещу симпатична драка с червеникавозлатисти люспи, която нанасяше пореден слой лак върху ноктите й. Колко й трябваха?

Заради ранния час в салона имаше само още няколко клиентки, чиито нормални, заострени или извити нокти бяха подложени на пилене, лакиране или каквото там им правеха на такива места. Всичките до една често надничаха през витрината. Към него.

Вече си беше спечелил хищнически поглед от метаморфката сокол с тюркоазена коса на рецепцията, която обаче не посмя да излезе и да го помоли да си тръгне, защото притеснява клиентките й.

Брайс просто си седеше и не му обръщаше никакво внимание. Бъбреше си с маникюристката и се смееха.

Хънт се изстреля в небесата секунди след като Брайс напусна апартамента си по-рано сутринта. Следеше я от въздуха, защото не се и съмняваше, че все някой ще го заснеме, ако кацне до нея насред оживената улица и я сграбчи за гърлото.

Тя пробяга петнайсетте пресечки до козметичния салон, без дори да се изпоти, макар че прилепналото й спортно облекло беше влажно от ситния дъжд, и преди да влезе, го изгледа остро, за да го предупреди да стои навън.

Това беше преди цял час. Цял час изтезаваха ноктите й с електрически машинки, пили и ножици, от които дори Кошутата би настръхнала.

Пет минути. Даваше и още пет шибани минути, след което щеше да я извлече от салона. Мика трябва да е обезумял — това беше единственото обяснение да иска помощ от момиче, което поставяше ноктите си над отмъщението за приятелката си.

Защо ли се учудваше? След всичко, което беше видял в живота си, след всичките си срещи и разочарования, подобни глупости вече отдавна не биваше да му правят впечатление. Да, фактът, че беше получовек, я поставяше в неизгодно положение — доста неизгодно за света, в който живееха. Но тя се справяше добре. Много добре, щом живееше в такъв апартамент.

Драката отмести шишенцето с лак и размаха пръсти върху ноктите на Брайс. Проблесна магия и конската опашка на Брайс се люшна, сякаш развяна от сух вятър.

Повечето драки владееха огнена и вятърна магия, също като тази на валбарските елфи. В северняшкия климат на Пангера обаче беше срещал драки и елфи, способни да командват водата, дъжда и мъглите — магия, извлечена от стихиите. Но дори сред потайните драки и елфите никой не носеше светкавици във вените си. А беше търсил такъв — в младините си, отчаян да намери някой, който да го научи да контролира силата си. Накрая му се наложи сам да се научи.

Брайс огледа ноктите си с усмивка. После прегърна драката. Прегърна я, в името на боговете. Все едно маникюрът беше велик военен подвиг.

Хънт се учудваше, че не е изтъркал зъбите си до венците от скърцане, когато Куинлан най-сетне се отправи към вратата и махна за довиждане на усмихнатата рецепционистка, която й подаде прозрачен чадър.

Стъклената врата се отвори и този път Брайс благоволи да го погледне в очите.

— Ти сериозно

ли?

Думите избухнаха от гърдите му.

Тя отвори чадъра и за малко да му извади окото.

— По-важна работа ли имаше?

— Накара ме да чакам в дъжда.

— Ти си голям, здрав ангел. Няма да се разтопиш от малко вода.

Хънт тръгна с нея.

— Казах ти да направиш списъците. А ти си направи маникюра.

Тя спря на едно кръстовище, за да изчака натоварения трафик, и се изправи в пълен ръст. Не можеше да се мери с неговия, но някак успя да го погледне отвисоко.