Дом на пръст и кръв

— Щом толкова те бива да разследваш, защо не се заемеш сам, за да ми спестиш усилията?

— Губернаторът ти даде нареждане. — Думите прозвучаха нелепо дори в неговите уши. Тя тръгна да пресича улицата и Хънт я последва. — И очаквах, че ще имаш личен стимул да откриеш извършителя.

— Не си въобразявай, че знаеш нещо за мен.

Тя заобиколи една локва с дъждовна вода или пикня. В квартала Стария площад никога не се знаеше.

Хънт едва се сдържа да не я бутне в локвата.

— Имаш проблем с мен ли?

— Не, просто си ми безразличен.

— Чувството е взаимно.

Очите й проблеснаха, сякаш някъде надълбоко в тях лумна огън. Тя го огледа презрително от глава до пети и някак — незнайно как, дявол да я вземе — го накара да се почувства около десет сантиметра висок.

Той си замълча, докато не свърнаха по нейната улица. Тогава изръмжа:

— Трябва да направиш списъка със заподозрени и този с местата, където е ходила Даника през последната седмица преди смъртта си.

Брайс огледа ноктите си, чийто лак някак преминаваше от розово към синкаволилаво. Като небето по смрачаване.

— Никой не обича досадниците, Аталар.

Като стигнаха до сводестия вход на сградата й — оформен като рибешка перка, установи снощи Хънт, — стъклените врати се отвориха пред нея. Тя влезе с разлюляна опашка и подвикна ведро:

— Чао.

Хънт провлачи:

— Някой би си помислил, че се опитваш да възпрепятстваш официално разследване с лиготиите си, Куинлан.

Щом не можеше да я принуди да работи по случая, щеше да се пробва да я сплаши.

И то с истината: още беше сред заподозрените.

Очите й пламнаха отново и Хънт изпита задоволство. Поусмихна се и добави:

— Побързай. Ще закъснееш за работа.

Посещението в козметичния салон си беше струвало по много причини, но най-вече защото вбеси Аталар.

— Не разбирам защо не пуснеш ангела вътре — измърмори Лехаба, кацнала на една стара висока свещ. — Такъв красавец е!

Седнала пред затрупаната с документи маса в библиотеката на галерията, Брайс изгледа косо пламъчето с женска форма.

— Гледай да не окапеш с восък документите, Леле.

Огнената феичка изпръхтя недоволно и напук пльосна задника си върху фитила. По страните на свещта се разтече стопен восък, но тя продължи да си седи с реещи се над главата й златисти коси — истински пламък с пищна женска фигура.

— Стърчи на покрива в това ужасно време. Пусни го да си почине на дивана. Сиринкс каза, че ще му даде да го погали, ако няма какво друго да прави.

Брайс въздъхна към изрисувания таван — нощно небе, сътворено с любящо внимание към детайла. Гигантският златен полилей, окачен по средата му, приличаше на изригващо слънце, а другите висящи лампи бяха подредени около него като седемте планети.

— Ангелът — натърти, поглеждайки намръщено към Сиринкс, който спеше на зеления кадифен диван — няма да стъпи тук.

Лехаба въздъхна тъжно.

— Някой ден шефката ще ме продаде на някой пошъл дъртак и ти ще съжаляваш, че си ми отказвала каквото и да било.

— Някой ден въпросният пошъл дъртак ще те накара да си вършиш работата и да пазиш книгите му и ти ще съжаляваш, че си прекарвала всичките си часове на относителна свобода в мрънкане.

Капка горещ восък тупна със свистене върху масата. Брайс вирна глава.

Лехаба се беше проснала по корем върху свещта, провесила лениво ръка от едната й страна. В опасна близост до документите, с които Брайс се занимаваше от три часа.

— Да не си посмяла!

Лехаба завъртя ръката си така, че да се вижда татуировката върху огнената й китка. Беше жигосана в плътта й секунди след раждането и… SPQM. Всички феи — огнени, водни и земни — имаха същата. Като наказание за участието им в бунта на ангелите преди двеста години, когато феите бяха дръзнали да въстанат срещу статута си на перегрини. На Низши. За назидание астерите не само ги бяха поробили и измъчвали като ангелите, но и бяха постановили всяка фея — не само присъединилите се към легиона на Шахар — да е роб по рождение и ги бяха прокудили от Дома на небеса и дихания. Обричайки всичките им наследници на скиталчество и робия. Завинаги.

Това беше един от най-скандалните епизоди в историята на Републиката.

Лехаба въздъхна.

— Откупи ме от Джесиба. Така ще мога да живея в твоя апартамент, да ти правя горещи вани и да притоплям храната ти.

Беше способна на много повече от това и Брайс го знаеше. Реално магията на феичката превъзхождаше нейната. Но това важеше за повечето нечовеци. Пък и макар да беше по-силна от тази на Брайс, представляваше само въгленче в сравнение с огъня на елфите. На баща й.

Брайс остави документите за покупко-продажба на масата.

— Не е толкова лесно, Леле.

— Сиринкс ми каза, че си самотна. Мога да те разведрявам.

В отговор химерата се преобърна по гръб, с увиснал от устата й език, и изхърка.

— Първо, в сградата ми не се допускат огнени феи. Нито пък водни. Застрахователен кошмар сте. И второ, не мога просто да попитам Джесиба. Няма да се учудя дори да се отърве от теб само защото съм я попитала.

Лехаба опря обла брадичка в дланта си и още една капка разтопен восък тупна в опасна близост до документите.

— Тя ти даде Сири.

Брайс се помоли на Ктона за търпение.