Дом на пръст и кръв

Брайс стигна до всекидневната, откъдето музиката гърмеше толкова силно, че зъбите на Рун тракаха в черепа му.

Той влезе тъкмо когато Брайс минаваше покрай билярдната маса в дъното на дългото, просторно помещение. Няколко воини бяха застанали около нея в женска компания и играеха задълбочено.

Тристан Флин, син на лорд Хоторн, наблюдаваше играта от близкото кресло с красива дриада в скута. Светещите му кафяви очи имаха същия замъглен поглед като тези на Рун. Когато Брайс го доближи, едното ъгълче на устата му се вдигна в дяволита усмивка. Обикновено само един поглед от Тристан Флин стигаше жените да пропълзят в скута му като дървесни нимфи, а ако в него имаше жлъч, враговете му мигновено си плюеха на петите.

Очарователен донемайкъде и също толкова смъртоносен. Това трябваше да е мотото на рода Флин.

Брайс го подмина най-безцеремонно, непоблазнена от елфическата му красота и масивните мускули, но подхвърли през рамо:

— Какво си му дал?

Флин се приведе напред, изтръгвайки късата си кестенява коса от дългите пръсти на дриадата.

— Защо реши, че съм бил аз?

Брайс продължи към сводестия вход на кухнята в дъното на всекидневната.

— Защото и ти изглеждаш също толкова надрусан.

Деклан се обади от големия диван в другия край на помещението, отворил лаптоп върху коленете си, докато един много впечатляващ драк лежеше наполовина върху него и прокарваше извити нокти през тъмночервената му коса:

— Здрасти, Брайс. На какво дължим това удоволствие?

Брайс посочи с палец зад гърба си към Рун.

— Идвам да проверя как е Избраника. Вървят ли компютърните шашми, Дек?

Деклан Емет не обичаше да омаловажават доходоносната кариера, която си беше изградил, като проникваше в сайтовете на Републиката, а после искаше безбожни суми, за да разкрие най-опасните им слабости. Въпреки това се ухили.

— Не мога да се отърва от пари.

— Браво — отвърна Брайс, преди да влезе в кухнята.

Няколко от другите воини вече зяпаха натам с неприкрит интерес. Флин изръмжа тихо:

— Да не сте я пипнали с пръст, задници.

Само толкова им стигаше. Дори не се наложи Флин да изплющи по пода с някоя от лианите на земната си магия, доста рядка сред склонните към огнени сили валбарски елфи. Другите воини веднага върнаха вниманието си към билярдната маса. Рун изгледа с благодарност приятеля си и продължи към кухнята…

Но Брайс вече излизаше оттам с бутилка вода в ръка.

— Хладилникът ви е по-празен и от моя — коментира, подавайки му шишето.

Докато Рун пиеше вода, от стереосистемата в дъното на всекидневната прокънтя началото на нова песен с виещи китари и Брайс килна глава натам заслушана.

Влечението и любовта към музиката бяха вродена елфическа черта. Може би единствената страна от потеклото й, която Брайс харесваше. Като тийнейджърка му показваше танците си. й винаги изглеждаше невероятно щастлива. Така и не разбра защо е спряла да танцува.

Рун въздъхна, опитвайки да се съсредоточи, и я попита:

— Защо си дошла?

Тя спря до големия диван.

— Казах ти вече: трябва да поговорим.

Рун запази лицето си безизразно. Не си спомняше кога за последно го е търсила.

— Защо й е на братовчедка ти оправдание да си поприказва с нас? — попита Флин, после прошепна нещо в изящното ухо на дриадата, и тя тръгна към трите си приятелки край билярдната маса, полюшвайки тесния си ханш, за да му напомни какво ще изпусне, ако отлага твърде дълго. Флин провлачи: — Все пак знае, че сме най-очарователните елфи в града.

Никой от приятелите му още не беше разгадал истината — или поне не изричаха на глас подозренията си. Брайс отметна косата си през рамо, а Флин стана от креслото.

— Имам си по-важна работа…

— От шляенето с елфически загубеняци — довърши вместо нея Флин, отправяйки се към бара до отсрещната стена. — Да, да. Казвала си ни го сто пъти. Но ето че си дошла в скромното ни обиталище.

Въпреки вятърничавото си поведение един ден Флин щеше да наследи титлата на баща си лорд Хоторн. Затова през последните десетилетия правеше всичко възможно да забрави този дребен факт — и вековете отговорности, които носеше. Наля едно питие за себе си и още едно за Брайс.

— Наздраве, сладкиш.

Рун врътна очи. Наближаваше полунощ, а тя се беше появила в къщата им на една от улиците с лоша слава в Стария площад, докато из града вилнееше убиец. Той изсъска:

— Наредено ти е да кротуваш…

Тя махна с ръка, без да близне уискито в другата.

— Назначиха ми охранител от Имперския легион. Плаши всички по улицата, не се бой.

Двамата му приятели застинаха. Красивият драк прие реакцията им като знак да се оттегли и тръгна към билярдната маса зад тях. Деклан се завъртя безмълвно към нея. Рун каза:

— Кой?

Брайс се поусмихна и развъртайки уискито в чашата си, попита:

— Нима подобно жилище е достойно за Избраника?

Флин почти се ухили. Рун му стрелна предупредителен поглед, сякаш го предизвикваше да подхване темата точно в този момент. Извън вилата и двора на баща му званието му носеше само подигравки.

Рун процеди:

— Да чуем, Брайс.

Най-вероятно идваше просто за да го вбеси.