Дом на пръст и кръв

Но никога не беше добра идея да смесваш магия с наркотици. Добре тогава, щеше да разчита само на юмруците си. Един удар право в лицето на Аталар и…

Деклан изръмжа:

— Не му е нито времето, нито мястото.

Прав беше. Дори Аталар като че ли се опомни за зяпащите хора и вдигнатите им телефони, записващи всичко. И за червенокосата полуелфка, която вече наближаваше края на пресечката. Той се подсмихна.

— Доскоро, задници.

Тръгна след Брайс, оставяйки проблясъци от светкавиците си по тротоара.

Рун изръмжа към гърба му:

— Да не си я пуснал при Змийската кралица.

Аталар надникна през рамо, прибирайки сивите си криле. И учуденото му примигване даде на Рун да разбере — с голямо задоволство, — че не е знаел за плановете на Брайс. Аталар продължи надолу по улицата, а минувачите се притискаха по стените на сградите, за да му направят път. Погледът на воина не се отлепяше от голата шия на Брайс.

Флин разтръска глава като мокро куче.

— Сериозно не мога да преценя дали халюцинирам, или не.

— Ще ми се да халюцинирахме — промърмори Рун.

Сега трябваше да изпуши още цяла планина лудокорен, за да успокои нервите си. Но ако Хънт Аталар охраняваше Брайс… Носеха се слухове какво бил способен да причини на враговете си. Че освен първокласен кучи син бил безпощаден, целеустремен и брутален в елиминирането на заплахи.

Хънт беше длъжен да се подчини на заповедта и да защитава Брайс. На всяка цена.

Рун ги погледа, докато се отдалечаваха. Ускореше ли сестра му крачка, Хънт я настигаше; забавеше ли темпото си, ангелът правеше същото. Тя го избутваше лека-полека все по-надясно — към трафика отвъд бордюра; той се изплъзна на една прелитаща наблизо кола и се върна на тротоара.

Рун почти се изкушаваше да ги проследи, колкото да наблюдава войната им на инати.

— Трябва ми питие — обяви Деклан.

Флин се съгласи и двамата тръгнаха обратно към къщата, оставяйки Рун сам на улицата.

Съвпадение ли беше, че убийствата се възобновяваха точно когато баща му му нареди да търси предмет, изчезнал седмица преди смъртта на Даника?

Струваше му се странно. Сякаш Урд шепнеше в ушите им, тласкаше ги към нещо.

Рун си науми да разбере защо. И за начало щеше да открие Рога.

17

След като Брайс успя да изтика Хънт към трафика по улицата, той се върна на тротоара и попита:

— Ще ми обясниш ли защо ме караш да те следвам като куче цяла вечер?

Брайс бръкна в джоба на дънките си, извади лист хартия и му го подаде безмълвно.

Той сбърчи чело.

— Какво е това?

— Списъкът ми със заподозрени — отговори тя и му позволи да хвърли един бърз поглед на имената, преди да си го вземе.

— Кога го направи?

— Миналата вечер — отговори мило Брайс. — На дивана.

В челюстта на Хънт потрепна нервен мускул.

— И кога възнамеряваше да ми кажеш?

— След като цял ден ми се поядосваш, че съм безмозъчна, повърхностна патка, която предпочита да си направи маникюр, вместо да работи по случая.

— Наистина си направи маникюр.

Тя размаха красивите си нокти с преливащи се цветове пред лицето му. Ангелът май се замисли дали да не й отхапе пръстите.

— Знаеш ли какво друго направих снощи? — Мълчанието му беше музика за ушите й. — Проучих допълнително Максимус Терциан. Защото колкото и да ми разправяше губернаторът, че Даника го е познавала, не му повярвах. И знаеш ли какво? Оказах се права. И знаеш ли откъде знам, че съм права?

— Ктона, помогни ми — измърмори Хънт.

— Прегледах профила му в „Спарк".

— Сайтът за запознанства?

— Точно така. Излиза, че дълбоко в себе си дори извратените вампири се нуждаят от любов. В профила му пишеше, че е обвързан. Което не го възпря да ме сваля най-безсрамно, но това е друга тема. Поразрових се още. И намерих приятелката му.

— Мамка му!

— Не трябва ли някой от 33-ти вече да го е проучил в шибаната социална мрежа? — Той не отговори и Брайс се ухили. — Познай къде работи гаджето на Терциан.

Очите на Хънт пламнаха. Той процеди през зъби:

— В козметичния салон на Самсън.

— И познай кой ми направи маникюра, изповядвайки ми се през това време за ужасната загуба на богатото си гадже?

Хънт прокара ръце през косата си с такова недоумение на лицето, че Брайс се изкиска. Той й се озъби:

— Престани с тия дразнещи въпроси, Куинлан, и просто изплюй камъчето.

Тя огледа разкошните си нокти.

— Приятелката на Терциан няма представа кой би искал да убие гаджето й. Каза, че от 33-ти я поразпитали надве-натри — и толкова. Аз й споделих, че също съм загубила близък човек. — Споменът за обляния в кръв апартамент пробяга през съзнанието й и Брайс едва успя да задържи гласа си спокоен. — Тя ме попита кого, казах й и лицето й така се изкриви от шок, че я попитах дали Терциан се е познавал с Даника. Не се познавали. Иначе щяла да знае, защото нямало как Максимус да не се похвали за познанството си с толкова прочута личност. Най-близката връзка и на двама им с Даника е косвена: през Змийската кралица. Която посещава козметичния салон всяка неделя.

— Даника е познавала Змийската кралица?

Брайс вдигна списъка пред очите му.

— Службата на Даника в Помощната гвардия я правеше приятел или враг на много хора. Змийската кралица е била една от тях.