Дом на пръст и кръв

— Когато между краката ми коленичат мъже, Аталар — обади се тя, — обикновено не правят гримаси.

— Моля?

Но осмисли думите й в мига, в който осъзна, че още държи прасеца й, притиснал мазолестата си длан към копринената й кожа. Че наистина е коленичил между бедрата й и дори се е привел към тях, за да огледа белега й.

Отдръпна се назад и не успя да сдържи горещата вълна, която обля лицето му. Махна ръка от крака й.

— Извинявай — процеди.

Шеговитостта бързо я напусна и тя попита:

— Според теб кой взриви клуба?

Още чувстваше топлината на нежната й кожа върху дланта си.

— Нямам представа.

— Дали е свързано с това, че разследваме случая?

Очите й вече влажнееха от чувството за вина и Хънт знаеше, че мисли за тялото на прислужничката от храма.

Той поклати глава.

— Едва ли. Ако някой иска да ни спре, с куршум в главата е много по-сигурно, отколкото с бомба в цял клуб. Нищо чудно да е бил някой конкурент на собственика. Или членовете на „Керес", които още са на свобода и са решили да посеят малко суматоха в града.

— Мислиш ли, че и тук ще избухне война? — попита Брайс.

— Някои човеци я искат. Някои ванири — също. За да се отърват от човеците.

— Войната в Пангера е унищожителна — пророни тя. — Виждала съм кадри.

Тя го погледна с безгласен въпрос. Много страшно ли беше?

— Магия и машини. Лоша комбинация — отвърна сбито Хънт.

Думите му увиснаха помежду им.

— Искам да се прибера вкъщи — прошепна Брайс. Той съблече якето си и я загърна през раменете. Тялото й направо потъна в него. — Искам да сваля всичко това от себе си.

Тя посочи кръвта по голата си кожа.

— Добре.

Но входната врата се отвори. И чифт крака в ботуши влязоха във фоайето.

Хънт извади пистолета от кобура на бедрото си и се обърна натам. Рун се появи, следван от сенките си.

— Имам лоша новина — обяви принцът.

Искаше да се прибере вкъщи. Да се обади на Хвойна. Да се обади на майка си и Рандъл само за да чуе гласовете им. Да се обади на Фурия, за да я пита какво знае, въпреки че Фурия не отговаряше нито на обажданията, нито на съобщенията й. Искаше да се обади на Джесиба и да я накара да проучи какво е станало. Но най-много от всичко искаше да се прибере у дома и да се изкъпе.

Рун спря на сводестия вход към всекидневната с каменно изражение и опръскан с кръв.

Хънт прибра пистолета в кобура на бедрото си и седна на дивана до нея.

Рун отиде до бара и си наля чаша вода от чешмата. Движеше се сковано, обграден от сенките си. Накрая въздъхна и напрежението му се изпари заедно със сенките.

Хънт зададе въпроса вместо нея:

— Предполагам, става дума за атентата и отговорника за него?

Рун кимна и отпи глътка вода.

— Всичко сочи към човешките бунтовници. — Кръвта й се смръзна. Двамата с Хънт се спогледаха. Предположенията им се оказваха верни. — Скрили са взривна течност в сандък с вино, доставен неотдавна. И са оставили визитната си картичка отгоре. Логото им.

— Евентуална връзка с Филип Бригс? — попита Хънт.

— Бригс е зад решетките — отвърна Рун.

Деликатно описание на наказанието, което бунтовническият водач понасяше във ванирски ръце в затвора „Адрестия".

— Другите бунтовници от кереската му групировка обаче не са — обади се дрезгаво Брайс. — Даника щурмува лабораторията му. Въпреки че не я е убил той, пак излежава присъдата за терористичните си актове. Може да е наредил на някого от последователите си да взриви клуба.

Рун свъси вежди.

— Мислех, че групировката му се е разпаднала и членовете й са се пръснали по други фракции или са се върнали в Пангера. Но ето и най-лошата новина. До логото им на сандъка имало и друг печат. И моят, и твоят отряд решиха, че е полумесец, символът на града. Но аз прегледах кадрите от склада, преди бомбата да избухне. Печатът не се вижда особено ясно, но може да изобразява и извит рог.

— Какво общо има Рогът с бунта на човеците? — попита Брайс. Устата й пресъхна мигновено. — Чакай малко. Мислиш, че изображението на Рога е било послание към нас? С което ни предупреждават да спрем да го търсим? Убийството на прислужничката не беше ли достатъчно красноречиво?

Хънт отвърна умислено:

— Не може да е просто съвпадение, че взривиха клуба точно когато ние бяхме вътре. Нито че един от печатите върху сандъка прилича на Рога, който издирваме в момента. Бригс е планирал да заложи бомба в „Гарвана“, когато Даника го залови. Сектата „Керес" е неактивна, откакто го хвърлихме в затвора, но…

— Може да са се активирали — настоя Брайс. — Да продължават делото на Бригс или дори да получават инструкции от него.

Изражението на Хънт се помрачи още повече.

— Или от самото начало е бил някой от последователите на Бригс: осуетеният атентат, убийството на Даника, този атентат. Бригс може да не е виновен, но да знае кой е. Може да прикрива някого. — Той извади телефона си. — Трябва да говорим с него.

— Ти откачи ли? — подскочи Рун.

Хънт не му обърна внимание, набра номера и стана от дивана.

— Той е в затвора „Адрестия", така че може да одобрят искането ни за среща чак след няколко дни — обясни на Брайс.

— Добре.