Дом на пръст и кръв

Не й се мислеше как точно би протекла тази среща. Фанатичната отдаденост на Бригс към човешката кауза безпокоеше Даника и тя рядко говореше за него. Залавянето на него и кереската му групировка — клон на главната бунтовническа организация „Офион" — беше истински триумф, чрез който глутницата „Дяволи" доказаха силата си. Но дори това не беше достатъчно за одобрението на Сабин.

Хънт долепи телефона до ухото си.

— Здравей, Исая. Да, добре съм.

Той тръгна към фоайето и Брайс го изпрати с поглед.

Рун каза тихо:

— Есенния крал знае, че те въвлякох в издирването на Рога.

Тя вдигна натежали очи към брат си.

— Бесен ли е?

Мрачната усмивка на Рун далеч не й подейства успокоително.

— Предупреди ме, че ще ми напълниш ушите с отрова.

— Май трябва да го приема като комплимент.

Този път Рун не се усмихна.

— Иска да знае какво ще правиш с Рога, ако го намерим.

— Ще го използвам вместо халба, като ходя на мачове.

Хънт се подсмихна, влизайки в стаята, приключил разговора си. Рун каза просто:

— Говоря сериозно.

— Ще го върна в храма — склони Брайс. — Няма да го дам на него.

Хънт пак седна на дивана и погледът на Рун прескочи между двама им.

— Баща ми заяви, че след като съм те забъркал в толкова опасно начинание, Брайс, ще ти трябва охрана… през цялото време. Някой, който да живее с теб. Аз изявих желание.

Всяка част от натъртеното й тяло я болеше.

— Само през шибания ми труп.

Хънт скръсти ръце.

— Защо го интересува краля ти дали Куинлан ще живее, или ще умре?

Очите на Рун се свиха мигновено.

— Зададох му същия въпрос. Той отговори, че като полуелфка тя попада под неговата юрисдикция и не искал да му навлече неприятности. „Момичето е рисков фактор“, така се изрази.

Брайс долови жестокия тон на баща си във всяка негова дума, която Рун повтори. Дори си представи лицето на краля, докато ги изговаряше. Красивото лице, което често си мечтаеше да пречука с юмруци. Да му остави белег като онзи през скулата на майка й — тънък и къс, не по-дълъг от нокът, но достатъчен да й напомня за онзи удар, когато поредният му гневен изблик беше стигнал твърде далеч.

Ударът, заради който Ембър Куинлан — бременна с Брайс — го беше напуснала.

Ненормалник. Стар, изпълнен с омраза ненормалник.

— Значи просто иска да предотврати пиарския кошмар, който би предизвикала смъртта на Куинлан точно преди Върховната среща — обобщи безцеремонно Хънт със стегнато от погнуса лице.

— Не се прави на толкова шокиран — каза му Рун, после пак се обърна към Брайс: — Аз съм просто вестоносецът. А ти се замисли дали е разумно да подхванеш точно на тази почва голямата си битка с него.

Изключено беше да пусне Рун в апартамента си и да му позволи да я командва. Особено с приятелчетата му. Стигаше й, че трябва да работи с него по случая.

Свещени богове, главата я цепеше.

— Хубаво тогава — процеди гневно. — Казал е, че ми трябва охрана, но не е посочил точно теб, нали така? — Рун си замълча напрегнато и Брайс продължи: — Така си и помислих. Аталар ще остане с мен. Ето, подчинявам се на заповедта му. Доволен ли си?

— Няма да му хареса.

Брайс се усмихна самодоволно, въпреки че кръвта й кипеше.

— Не е уточнил кой трябва да ме пази. Копелето е трябвало да подбира по-внимателно думите си.

Дори Рун не можеше да го оспори.

Ако се изненада от избора на Брайс, Аталар не го показа.

Рун забеляза колко внимателно прехвърли поглед между двама им ангелът.

Мамка му! Дали Аталар не започваше да се досеща, че са по-близко свързани от братовчеди, че е съмнително бащата на Рун да проявява такъв интерес към нея?

— Ти ли подхвърли на баща си тази идея? — попита го ядосано Брайс.

— Не — отвърна Рун. Кралят го спипа натясно за посещението им в храма веднага след като Рун се върна от взривения клуб. И така се разбесня, че като нищо можеше да прати сина си мъртъв в някоя канавка. — Има си мрежа от шпиони, които дори аз не познавам.

Брайс се намръщи, но изражението й премина в болезнена гримаса, като опита да стане от дивана. Аталар вдигна ръка към лакътя й в готовност да я подпре, ако се наложеше.

Телефонът на Рун извибрира и той го извади от джоба си колкото да прочете съобщението на екрана. И новите, които започнаха да прииждат.

Деклан беше написал в груповия им чат с Флин:

Какво е станало, мамка му?

Флин отговори:

В клуба съм. Сабин е изпратила Амели Рейвънскрофт с няколко отряда на Помощната гвардия да местят отломки и да помагат на ранените. Амели каза, че те е видяла да си тръгваш, Рун. Добре ли си?

Рун отговори, за да не му се обадят:

Добре съм. След малко ще дойда в клуба.

Той стисна телефона в юмрук. Брайс тръгна към входната врата и ада отвън, където виеха сирени, хвърляйки синьо-червените си светлини по дъбовия под на фоайето.

Преди да отвори вратата обаче, сестра му спря и се обърна към него.

— Защо дойде в „Гарвана“?