Дом на пръст и кръв

Рано или късно трябваше да го попита. Но ако й признаеше, че Рисо му се е обадил, защото Рун я следеше, щеше да му отхапе главата. Затова избра полулъжа:

— Искам да разгледам библиотеката на шефката ти.

Хънт спря на стъпка зад Брайс. Беше доста впечатляващо да гледа как и двамата залепват недоумяващи изражения по лицата си.

— Каква библиотека? — попита сестра му, същинско олицетворение на невинността.

Аталар определено се мъчеше да потисне усмивката си. Рун продължи настойчиво:

— Онази, за която се говори, че е под галерията.

— За пръв път чувам такова нещо — сви рамене Хънт.

— Майната ти, Аталар.

Челюстта го болеше от стискане.

Брайс каза:

— Виж какво, знам, че искаш да участваш в клуба на готините хлапета, но за членство в него се изисква специална подготовка.

Аха, Аталар едва се сдържаше да не се ухили.

Рун изръмжа:

— Искам да прегледам книгите. Може да ми попадне информация за Рога.

Заповедническият му тон я накара да застине. Рун нямаше скрупули да прибегне до високото си положение. Не и при толкова важен случай.

Въпреки кръвнишкия поглед на Аталар, Рун каза на сестра си:

— Вече два пъти прерових Елфическите архиви и… — Той поклати глава. — Просто през цялото време мислите ми се връщат към галерията. Може да има нещо там.

— Аз я претърсих — обяви Брайс. — Няма нищо за Рога освен няколко смътни препратки.

Рун се усмихна половинчато.

— Значи признаваш, че библиотеката съществува?

Брайс го изгледа смръщено. Рун познаваше този пресметлив поглед.

— Какво?

Брайс отметна коса през едното си оцапано, изподрано рамо.

— Да сключим сделка: ще те пусна да потършуваш из библиотеката и ще ти помогна както мога, ако… — Аталар завъртя глава към нея с удовлетворително възмущение по лицето. Брайс кимна към телефона в ръката на Рун. — Ако ми отстъпиш Деклан.

— Тогава ще трябва да му кажа за случая. А каквото той научи, Флин научава две секунди по-късно.

— Хубаво. Запознай ги с положението. И кажи на Дек, че ще ми трябва информация за последните действия на Даника.

— Не знам откъде би могъл да ти набави такава информация — призна й Рун.

— От Бърлогата — обади се Хънт, поглеждайки към Брайс с нещо като възхищение. — Кажи на Емет да хакне архивите на Бърлогата.

Рун кимна.

— Добре. Ще го попитам.

Брайс му отвърна с онази усмивка, която не стигаше до очите й.

— Тогава утре намини към галерията.

На Рун му отне няколко секунди да повярва, че толкова лесно се е сдобил с достъп до библиотеката, после каза:

— Внимавай.

Ако сестра му и Аталар се окажеха прави и наистина извършителите бяха керески бунтовници, действащи по нареждания на Бригс или в негова чест… ги чакаше политически кошмар. А ако той се окажеше прав за символа на Рога върху онзи сандък в клуба, ако атентатът и убийството на прислужничката от храма бяха целенасочено предупреждение към тях да прекратят издирването, заплахата за всички им ставаше все по-смъртоносна.

Преди да излезе, Брайс каза мило:

— Предай много поздрави на татенцето си, и да върви на майната си.

Рун пак стисна зъби, а Аталар му се ухили. Крилато копеле!

Секунда след като двамата излязоха, телефонът на Рун иззвъня.

— Аха — вдигна той.

Можеше да се закълне, че баща му се напрегна, преди да провлачи:

— Така ли се говори с крал?

Рун не си направи труда да отговори. Баща му продължи:

— Тъй като не успя да запазиш в тайна поверената ти задача, нека ти изясня едно нещо. — Рун се приготви психически. — Не искам Рогът да попадне в ръцете на ангелите.

— Хубаво.

Ако зависеше от него, нямаше да попадне в ничии ръце. Просто щеше да се върне в храма и да му назначат постоянна елфическа охрана.

— Дръж момичето под око.

— Под две очи.

— Сериозно говоря, момко.

— Аз също — натърти Рун с достатъчно дълбок глас, за да усети баща му, че не се шегува.

Кралят продължи:

— Ти, принцът на валбарските елфи, разкри тайната на краля си пред момичето и Аталар. Имам пълното право да те накажа за това.

Давай — идеше му да изплюе. — Хайде де. И ако обичаш, направо ми снеми титлата. Кралският род и бездруго ще приключи с мен.

Когато го чу за пръв път, повърна. Беше на тринайсет и го изпратиха при Оракула, за да му предскаже бъдещето — традиция за всички елфи. Едно време ритуалът бил за пророкуване на бракове и политически съюзи. Сега се изпълняваше главно като прогноза за бъдещата кариера на детето и стойността му в обществото. За Рун — и за Брайс години по-късно — се беше оказал същинска катастрофа.

След това Рун бе умолявал Оракула да му каже дали предсказанието й означаваше, че ще умре, преди да създаде наследник, или че е стерилен. Тя просто повтори думите си. Кралският род ще приключи с теб, принце.

А той прекалено много се страхуваше да каже истината на баща си. Затова го излъга, само и само да си спести разочарованието и гнева му. Оракула предрече, че ще съм добър, справедлив крал.

Баща му все пак остана разочарован, защото фалшивото пророчество не беше по-величаво.