Драконът и Джорджът

— Добре. Сто деветдесет и пет. Но те предупреждавам, това е най-ниската ми цена. Не мога да работя за по-малко и в същото време да поддържам къща и обзавеждане.

— Нямам съкровище.

— Сто и осемдесет тогава и дано магьосническото проклятие… Чакай малко. Искаш да кажеш, че наистина не знаеш къде е съкровището на Горбаш?

— Това се опитвах да кажа.

— Още един клиент, който чака милосърдие! — избухна Каролинус, като яростно размахваше кльощавия си юмрук във въздуха. — Какво става с Ревизионния отдел? Отговорете ми?

— Съжалявам — долетя невидимият басов глас.

— Е — каза Каролинус, като се успокои, — гледайте да не се повтори, поне през следващите десет дни. — Обърна се отново към Джим. — Нима нямаш нищо, с което да ми платиш?

— Ами — каза Джим предпазливо — що се отнася до болката ти в стомаха… Чудя се дали преминава, след като ядеш нещо.

— Да — отговори Каролинус — всъщност преминава временно.

— Просто си помислих, че може да имаш, както го наричат там, откъдето идвам, стомашна язва. Хората, които живеят и работят под силно нервно напрежение, често страдат от язва.

— Хората? — Каролинус го погледна подозрително — или драконите?

— Там, откъдето идвам, няма дракони.

— Добре, добре — раздразнено го прекъсна Каролинус — не е необходимо да пресилваш истината по този начин. Вярвам ти за този стомашен дявол. Просто проверявам дали разбираш за какво говориш. Нервно напрежение — точно така! Тези язви как ги прогонвате?

— Мляко — отговори Джим. — По чаша краве мляко шест до осем пъти на ден, докато симптомите изчезнат.

— Ха!

Каролинус се обърна, втурна се към един рафт и свали висока черна бутилка. Отпуши я и изсипа съдържанието, което приличаше на червено вино, в прашна стъклена чаша, поставена на една от близките маси. Вдигна чашата към светлината.

— Мляко — каза той. — Червената течност стана бяла. Каролинус я изпи. — Хмм — рече той, наклонил глава, докато чакаше. — Хмм… — Постепенно усмивка разполови брадата му. — Я-аа, вярвам ти наистина — каза той почти любезно — помага. Да, в името на Силите! Помага! — Обърна се сияещ към Джим. — Превъзходно! Волската природа на млякото има забележителното свойство да успокоява гнева на язвата, която, започвам да си мисля, сигурно е член на семейството на Огнените демони. Поздравления, Горбаш, или Джим, или както ти е името. Ще бъда откровен с теб. Когато спомена одеве, че си асистент в колеж, не ти повярвах. Но сега ти вярвам. От седмици не съм виждал по-приятна магийка. Така — той разтърка костеливите си ръце, — да се захванем с твоя проблем.

— Вероятно… — каза Джим — ако сме заедно с Анджи и се заемеш да ни хипнотизираш едновременно…

Веждите на Каролинус се изправиха върху челото му като изплашени зайци.

— На краставичар краставици ще продаваш! В името на Силите! Ето какво не е наред в днешния свят. Пренебрежение и анархия. — Поклати дългия си не особено чист показалец под муцуната на Джим. — Дракони подскачат насам-натам, рицари подскачат насам-натам, природолюбители, великани, страшилища, мраколаци и други куриози и чудаци вършат най-големите проклетии, за да експлоатират малкото природно кътче, в което живеят. Всеки нахалник и асистент в заслепението си се поставя наравно с магистър на Науките! Това е непоносимо.

Очите му пламнаха като живи въглени и засвяткаха гневно към Джим.

— Казвам, непоносимо е. Нямам намерение да го търпя. Ще има ред и мир, Изкуство и Наука, ако трябва дори да преобърна луната.

— Но ти каза, че за двеста и тридесет, тоест за сто и осемдесет килограма злато…

— Това беше бизнес, а сега става дума за етика.

Каролинус захапа брадата си, загриза я за момент и отново я изплю.

— Смятах, че ще се пазарим за цената и ще видя колко струваш. Но след като ми плати с това заклинание против язва… — Изведнъж стана замислен. Очите му се замъглиха, погледът му се разконцентрира сякаш минаваше през Джим. — Да. Да, наистина… много интересно…

— Просто си помислих — каза Джим смирено, — че хипнозата може да помогне, защото…

— Да помогне? — изкрещя Каролинус, като мигновено се върна към действителността. — Разбира се, че би помогнала. Огънят ще помогне да се излекува тежък случай на воднянка, но няма да стопли и съживи мъртъв пациент. Не, не Горбаш, не се сещам за другото ти име, припомни си Първия магически закон.

— Първия какво?

— Първият закон, Първият закон, на нищо ли не са те учили в този колеж?

— Всъщност моята област беше…