Драконът и Джорджът

— Със сигурност ще й се случи, ако наистина отидеш веднага.

Джим се предаде с дълбока въздишка.

— Добре — каза той, — какво да правя тогава? Къде да отида?

— Натам! — отговори Каролинус — В посока, точно противоположна на тази, която води към драконската пещера, откъдето дойде.

— Но, магьоснико — намеси се Смъргол объркан, — точно натам са тресавището и Прокълнатата кула, а ти току-що каза, че той не бива да ходи до кулата.

— Дракон! — извика Каролинус, като се обърна към Смъргол. — Трябва ли сега и с теб да споря? Казах „натам“, не съм казал „към кулата“. Дано Силите ми дадат търпение! Нужно ли е да обяснявам лабиринтите на Висшата Магия на всеки тъпоумник и дебелоглавец, който лети, или не? Питам ви?

— Не! — отговори невидимият басов тлас от въздуха.

— Ето — каза Каролинус с успокоен тон и избърса потта си. — Чухте Ревизионния отдел. Сега, никакви разговори повече. И без това съм затрупан с работа. Тръгвай към драконската пещера, Смъргол. Горбаш, поемай в обратната посока.

Той се обърна и прекрачи прага на къщата си, като затръшна вратата зад себе си.

— Хайде, Горбаш! — прогърмя Смъргол. — Магьосникът е прав. Нека те упътя в правилната посока, а след това ще те оставя. Боже мой, кой е помислял, че ще доживея такива интересни времена при моята възраст.

Като клатеше глава замислен, старият дракон отскочи във въздуха, еластичните му криле се разпериха с оглушителен плясък и той се изви към небето.

След моментно колебание Джим го последва

ГЛАВА 6

— Можеш да видиш началото на тресавището ей там — мъгливата синкава линия отвъд гората, която идва от север и се простира напряко на пътя ти.

Смргол, който се носеще до Джим, млъкна, когато излязоха от издигащия ги нагоре термален поток и размахаха криле, за да прелетят до друг. Преобладаващите ветрове духаха срещу тях.

Джим забеляза, че старият дракон проявява склонност да изпада в мълчание, когато му бе необходимо усилие, за да лети. Това създаваше впечатлението, че Смргол иска да му внуши някакво свое неясно усещане.

— В днешно време в тресавището няма нищо интересно, за нашите дракони, разбира се, с изключение на — Смргол продължи насечено, след като хванаха поредния термален поток и започнаха да се носят плавно към смътните очертания на тресавището — блатните дракони. Както знаеш, Горбаш, те са наши роднини. Далечни, естествено. Без съмнение имаш около петнайсет-шестнайсет братовчеда сред тях, въпреки че те вероятно не помнят връзката. Поначало никога не са били особено мощен клон на фамилията ни, а после, когато ги застигнало това проклятие, те окончателно се отцепили.

Смргол замълча, за да прочисти гърлото си.

— Започнали да живеят отделно дори един от друг. Сред тези мочури и блата няма хубави пещери, разбира се. Сега сигурно се хранят предимно с риба от морето. Това не би ме учудило.Само случайно попаднали мраколаци, морски гущери или залутало се пиле може да се намерят по тези земи. О, има малки имения и обеднели ферми по границите на тресавището, които нападат от време на време. Но и те са пострадали от проклятието и всичко в тях е поразено или пък не става за храна на един здрав дракон като теб и мен, момче. Даже казват, че някои от роднините ни — блатни дракони, са паднали толкова ниско, че се опитвали да я карат на градински зеленчук. Дори чух, че един ял зеле. Зеле! Невероятно…

Отново трябваше да използват крилете си, за да достигнат друго въздушно течение и тогава, след като Смргол отново заговори, Джим ясно чу как старият дракон се задъхва.

— Е, ето го… Горбаш… — каза той. — Мисля, че се вижда добре. Пази… си главата, момчето ми. Не позволявай истинската… драконска ярост да те завладее. И не можеш… Но, успех. Е, мисля, че е по-добре да се връщам.

— Да — каза Джим, може би е по-добре. Благодаря за съвета.

— Не ми благодари… момче. Най-малкото, което мога да направя за теб. Е… довиждане, тогава…

— Довиждане.

Джим остана да го гледа как се спуска надолу в стремеглав полет и се обръща на сто и осемдесет градуса, за да улови един нисък термален поток и вятъра, духащ откам морето, което сега беше зад него. Отдалечавайки се, Смргол се смали бързо и Джим насочи вниманието си към земите, простиращи се напред.

Сега дърветата и откритата местност, над които бе прелетял, за да стигне до гората с къщата на Каролинус, се сменяха с обширен пейзаж от голи пространства, сред които тук-таме стърчаха малки групички от дървета. Виждаха се и няколко мизерни колиби, направени от свързани в снопи опадали клони и покрити със слама. Обитателите им, които Джим, прелитайки над главите им, изненадваше навън от жилищата им, бързо се разбягваха и изпокриваха. Бяха облечени в кожи вместо в обикновени дрехи и не изглеждаха много привлекателни.