Драконът и Джорджът

Малко по-късно той и Секо седяха и облизваха кокалите със своите груби раздвоени езици, грапави като най-едрата шкурка.

— Достатъчна ли ти бе храната, Секо? — попита Джим.

— Повече от достатъчна, сър — отговори блатният дракон, като се взираше в оголения скелет с безумен и изгладнял поглед. — Въпреки че, ако не възразявате, Ваше Благородие, имам слабост към костния мозък.

Вдигна бедрената кост и я захруска като захарна пръчка.

— Утре ще уловим друга крава, аз ще я убия за теб — каза Джим. — Ще можеш да я изядеш сам цялата.

— О, благодаря, Ваше Благородие — отговори Секо с учтива липса на убеденост.

— Наистина… Сега за Прокълнатата кула, къде се намира?

— Ка-какво? — заекна Секо.

— Прокълнатата кула. Прокълнатата кула! Нали знаеш къде се намира?

— О, да, сър. Но, Ваше Благородие, не бихте искали да ходите там, нали, Ваша Милост? Не че се осмелявам да давам на Ваша Светлост съвет — Секо внезапно извика със силен ужасен глас.

— Не, не, продължавай — каза Джим.

— …разбира се, аз съм само един дребен низш блатен дракон, Ваше Благородие, не като Вас. Но Прокълнатата кула, това е ужасно място, Ваше Височество.

— Колко ужасно?

— Ами… просто е ужасно — Секо му хвърли нещастен поглед. — То ни развали всички, нали знаете, преди петстотин години. Ние бяхме също като вас, другите дракони. Е, разбира се, не чак толкова големи и жестоки, сър. Казват, че след това Тъмните сили били отблъснати и затворени отново, а самата кула била разрушена. Но това не е помогнало много на нас, блатните дракони. Всички други просто си отишли в къщи и ни оставили да се оправяме сами. Така че сега би трябвало да сме добре, но въпреки това не бих приближил кулата, ако бях на мястото на Ваше Благородие. Наистина не бих.

— Но какво толкова страшно има там? — попита Джим. — Какво необикновено има?

— Ами не бих казал, че изобщо има нещо, в което Ваша милост да забие нокти. Просто каквото или който се приближи към това място, без да принадлежи към него, искам да кажа… то им прави нещо, сър. Разбира се, там ходят най-вече злите създания, но понякога стават много странни работи и напоследък…

Секо млъкна и започна усилено да рови из кокалите на кравата.

— Напоследък какво?

— Нищо… наистина нищо, Ваше Превъзходителство — извика Секо пискливо, скован от уплаха. — Ваша Знаменитост не бива да въвлича един нищожен, дребен блатен дракон. Ние, както знаете, не сме много умни. Имах предвид… напоследък кулата е станала по-страшна от всякога. Никой не знае защо. И всички стоим достатъчно далеч от нея.

— Вероятно само си въобразявате — кратко каза Джим.

По природа винаги беше скептичен и въпреки че този странен свят бе преизпълнен с всякакви явления, противоречащи на закономерностите, които познаваше, мисълта му инстинктивно отхвърляше прекомерното в свръхестественото — особено, помисли си той, когато то наподобява долнопробните филми на ужасите.

— Знаем каквото знаем — каза блатният дракон с необикновена упоритост. Протегна мършавия си съсухрен преден крайник. — Това въображение ли е?

Джим изсумтя. От храната, която току-що бе погълнал, го налегна дрямка. Последните сивеещи светлини на здрача му подействаха приспиващо. Обзе го безразличие и леност.

— Май ще подремна малко — каза той. — Все пак, как да намеря Прокълнатата кула?

— Тръгнете право на запад. Не можете да я подминете.

Последните думи на блатния дракон бяха съпроводени от треперене. Но на Джим му се спеше прекалено много, за да го е грижа. В просъница чу останалото, което Секо му каза.

— Намира се далеч по Големия път. Това е широка ивица твърда земя, дълга пет мили, която се простира през тресавището от изток на запад и стига до морето. Просто ще я следвате, докато отидете до кулата. Тя е разположена върху висока скала с изглед към морето.

— Пет мили… — промърмори Джим. Налагаше се да изчака до сутринта. Тази перспектива не беше неприятна. Бронираното му тяло изглежда не усещаше нощните температури, каквито и да бяха, а тревистата земя под него бе мека.

— Да, мисля, че ще поспя — изломоти той. Излегна се на тревата и се поддаде на желанието на драконското си тяло — изви назад дългия си врат и подобно на птица мушна глава под едното си крило. Ще се видим на сутринта, Секо.

— Както иска, Ваше Превъзходителство — отвърна блатният дракон със смирен тон. Ще се свия тук и ако съм нужен на Ваша Милост, Ваша Милост трябва само да ме повика и аз ще се появя…

Думите все по-слабо достигаха до ушите на Джим, докато потъваше в съня като претоварен кораб в дълбока вода.

ГЛАВА 7

Когато отвори очи, слънцето бе вече високо над хоризонта. Ярката прозрачна светлина в хладното ранно утро осветяваше кристално чистия свод на небето над него. Свежият бриз поклащаше леко морската трева и папурите и ситно къдреше водата на плиткото езерце, до което лежеше Джим. Той се надигна, прозя се широко и премигна.