Драконът и Джорджът

— Не — Мардж поклати глава. — Не, наистина грешиш. Те са близки приятели от години, а Тед беше притиснат да се уволни по-рано. Ние сме в частен колеж, пенсиите не се променят автоматично с поскъпването на живота и при тази инфлация той би искал да продължи да работи, ако може. Шорлс наистина се зарадва, когато се оказа, че Тед може да остане и просто не помисли какво означава това за теб.

— Хмм — каза Джим — и се устреми навън.

Едва когато измина целия път до паркинга се успокои достатъчно и погледна часовника си. Беше почти два и половина. След половин час трябваше отново да вземе Анджи. Не му оставаше време нито за есето, нито за асистентските му задължения, а и точно сега нямаше особено силно желание да работи за Шорлс. Влезе в Горп, затръшна вратата и потегли, без да го е грижа къде отива, стига да е далеч от колежа.

Зави наляво по „Хайстрийт“, отново наляво по „Уолас Драйв“ и след няколко минути излезе покрай река Илинг на „Олд ривър роуд“ — асфалтово шосе с две платна. Това беше старият път до съседния град Биксли, използван преди да построят успоредно на него пета магистрала, която се издигаше над фермерските земи. По стария път обикновено нямаше движение и днешният ден не беше изключение.

Наоколо не се виждаха нито къщи, нито разорани ниви, тъй като по-голямата част от земята, разположена в ниското, бе мочурлива. Джим караше без цел. Спокойствието на природата в поречието, през което минаваше, започна да възвръща равновесието му.

Постепенно стигна до мисълта, че вероятно Мардж е била права. Тед Джеламин сигурно е загрижен за бъдещето и живота си така както и Джим. Тази гледна точка му донесе облекчение, тъй като Тед Джеламин беше единственият човек в историческия факултет, когото харесваше. И той като него беше индивидуалист. Само обстоятелствата ги изправяха един срещу друг. Но като се изключеше този малко успокояващ факт, Джим нямаше голям късмет при това развитие на нещата. Навярно не трябваше да вини Тед, а да търси причината в трудната, притискаща ги финансова ситуация. Отново изпита желание животът и проблемите в него да бъдат по-ясни и да могат да се решават с директни атаки.

Погледна часовника си — три без петнадесет. Време беше да се върне за Анджи. Видя кръстовище и насочи Горп обратно към колежа. За щастие беше карал бавно по крайречния път и се оказа, че не се е отдалечил много от града. Нямаше да е редно да кара Анджи да чака — толкова бе настоявал да не допуска Гротуълд да я задържа, докато той виси отвън.

Спря пред Стодарт Хол с няколко минути по-рано. Изключи двигателя и зачака. Докато седеше, разсъждаваше кой е най-добрият начин да разкаже на Анджи за поредния си неуспех. Моментът за това бе крайно неподходящ — да й сервира такава новина в деня, когато надеждите им за фургона се бяха провалили. Известно време обмисляше идеята да не й казва нищо. Естествено това нямаше да стане. Тя щеше да поиска да научи защо не й е казал веднага и ще е напълно права. До никъде нямаше да стигнат, ако привикнеха да крият лошите неща един от друг вследствие на погрешна представа за добро разбирателство.

Джим погледна часовника си и се сепна, като видя, че докато седеше, размишлявайки, бяха минали почти десет минути. Анджи бе останала допълнително, въпреки всичко.

Нещо в него се пречупи. Изведнъж го обзе сляпа ярост. Гротуълд прилагаше тактиката да я задържа прекалено често. Джим излезе от Горп, тръшна вратата и тръгна по предното стълбище към сградата. Ниските сиви каменни стъпала с течение на времето се бяха вдлъбнали от подметките на толкова студенти. Джим ги изкачи, като минаваше по две наведнъж. Три етажа нагоре, след това тридесет стъпки надолу, после надясно и се появи матирания портал на лабораторната секция; там се намираше кабинетът на Гротуълд, голям три на три метра. Джим влезе, видя, че вратата на кабинета е затворена и нахълта, без да почука.

Гротуълд, вдясно, изправен пред нещо като контролно табло, се огледа стреснато, когато Джим връхлетя. Анджи седеше до отсрещната стена в нещо подобно на зъболекарски стол. Беше обърната към Джим, но главата и горната част от лицето й се покриваха изцяло от шлем, който приличаше на сушеарите в козметичните салони.

— Анджи! — отсече Джим.

Тя изчезна.

Джим остана безкрайно дълго, втренчил се в празния стол и празния шлем. Не можеше да е изчезнала. Не можеше просто да се изпари. Това, което бе видял, беше абсурдно. Стоеше и чакаше да открие някаква зрителна измама и Анджи отново да се появи пред него.

— Телепортация!

Приглушеният вик на Гротуълд разтърси Джим от състоянието на полушок.Той се обърна към високия рошав психолог, който с пребледняло лице се взираше в празния стол и шлема. Джим се съвзе.

— Какво е това? Какво стана? — изкрещя той на Гротуълд. — Къде е Анджи? — Тя се телепортира — измънка Гротуълд, като все още се взираше в мястото, където беше Анджи. — Тя наистина се телепортира! А аз само пробвах астралното проектиране…

— Какво? — изръмжа Джим, като се устреми към него. — Какво пробва?