Драконът и Джорджът

Бе изтикан от склона обратно на мястото, откъдето бе тръгнал. От едната му страна скъсаните краища на поводите на Бланчард висяха свободно от забитото в земята копие, към което Брайън бе привързал коня си преди да нападне червея. Малко по-далеч от дръжката, от която ужасеният кон явно се бе освободил, стоеше Каролинус облегнат тежко на тоягата си, старческото му лице бе съсухрено, почти като на мумия, сякаш животът се бе изцедил от него.

Джим се обърна и отново видя страшилището почти върху себе си. Тежката сопа замахна високо — черна и огромна в чезнещия ден. Почувства в краката и крилете си слабост, която нямаше да му позволи да избяга навреме. И с цялата си сила се засили и полетя, но не нагоре, а под замахващото оръжие на чудовището, в хватката на дебелите му като бъчви ръце.

Сопата отскочи в гръбнака на Джим и той усети как ръцете на страшилището го обгърнаха, а двата чифта трипръстия започнаха да търсят врата му. Бе хванат, но ударът му беше съборил страшилището. Затъркаляха се заедно по песъкливата земя, страшилището гризеше с щърбавите си зъби гърдите му, като се мъчеше да му счупи гръбнака или да му извие врата, докато опашката на Джим шибаше безрезултатно наоколо.

Претъркулиха се през забитото копие и го счупиха наполовина, страшилището напипа врата на Джим и започна да го извива, сякаш беше пиле, което бавно душеше.

Обзе го безумно отчаяние. Смргол го бе предупредил никога да не позволява на страшилището да обвива ръце около него. Беше пренебрагнал този съвет и сега бе загубен, битката беше загубена. Стой настрана, го бе предупредил Смргол, използвай ума си…

Но безумната надежда за случайна възможност внезапно оживя в него. Главата му бе изкривена назад над рамото и той можеше да види само сгъстяващата се отгоре мъгла. Спря да се бие и затършува пипнешком наоколо с двете си предни лапи. Безкрайно дълго не напипваше нищо, а после един твърд предмет се опря в десния му нокът, отблясък от лъскав метал просветна пред очите му. Сграбчи това, което бе докоснал, стисна го толкова здраво, колкото позволяваха грубите му нокти…

И до последната капка сила, която му бе останала, заби дълбоко счупената половина от копието в средата на страшилището, надвиснало над него.

Огромното тяло подскочи и потрепери. Див крясък се изтръгна от идиотската уста до ухото на Джим. Страшилището го пусна, отскочи назад и нагоре, олюля се на краката си и надвисна над Джим подобно на каменната постройка, надвиснала и над двамата.

Страшилището още веднъж изкрещя, препъвайки се като пиян човек и опипа счупения край на копието, което стърчеше от него. Като го дърпаше за дръжката, то изкрещя отново и я захапа като ранено животно, наклонило неестествената си глава. Тя се разтроши в зъбите му. Тогава то нададе крясък за последен път и падна на колене. Бавно, като слаб актьор в старомоден филм, се претъркули на една страна и изпъна краката си, сякаш бе парализиран. Последният му крясък бе удавен в клокочещото гърло, черна кръв бликна от устата му. Спря да се движи.

Залитайки, Джим изпълзя на крака и се огледа.

Мъглата неестествено се отдръпваше от пътя и бледата светлина на късния следобед се разпростря надалеч по склона с каменните отломки, по кулата над него и върху малката равнина в подножието му. На ръждивата светлина, Джим видя, че червеят бе мъртъв, буквално разсечен на две. Ара лежеше озъбен с шина на счупения си крак. Брайън, в окървавена нащърбена броня, се бе облегнал тежко върху изкривената си сабя на не повече от метър-два от Каролинус. Дафид лежеше на земята с полуразкъсана риза, а неподвижното тяло на една харпия се простираше през гърдите му. Даниел стоеше над него с все още заредена стрела в собствения си лък. Докато Джим я наблюдаваше, тя бавно свали оръжието си, хвърли го настрана и се отпусна до уелсеца.

Малко по-нататък, Секо надигна окървавената си глава над неподвижните, вплетени едно в друго тела на Смргол и Брай. Блатният дракон спря смаяния си поглед на Джим. Джим се приближи до него с мъчително чувство.

Като погледна към двата огромни дракона, видя, че Смргол лежи, сключил челюсти в гърлото на Брай. Вратът на по-младия дракон бе счупен.

— Смргол… — изхриптя Джим.

— Не… — въздъхна Секо. — Няма смисъл. Той е мъртъв… Доведох му другия дракон. Той го сграбчи… и повече не го пусна…

Блатният дракон избухна в ридание и сведе глава.

— Те се биха добре — изхриптя странен, дрезгав глас.

Джим се обърна и видя рицаря, който се бе подпрял на рамо. Лицето на Брайън беше бяло като морска пяна под разрошената, непокрита от шлема кафява коса. Плътта му се бе впила в скулите, като на старец. Както стоеше, се олюля.

— Спечелихме — каза Каролинус — Но на каква цена!

Обърна се към Даниел. Джим и рицарят също се обърнаха към нея. Все още седеше до Дафид, но бе издърпала харпията от тялото му и махнала остатъците от ризата върху гърдите му. Шлемът на Брайън, напълнен с вода от блатото до пътя, бе до нея и тя нежно миеше червената рана, която започваше от мястото, съединяващо врата и лявото рамо и стигаше до средата на ребрата му.