Драконът и Джорджът

— Минутка, минутка… — отвърна Смргол. — Не се изнервяй, момче. Изнервеният дракон е губещ дракон. Сега за костите на страшилището. Трябва да помниш, че са големи, всъщност ръцете и краката са предимно от кокал. Така че няма полза да се опитваш да хапеш. Стреми се да достигнеш мускула, който е доста твърд и да го разкъсаш. Това е правило номер едно.

Той спря, за да погледна важно към Джим. Джим с усилие успя да задържи устата си затворена и да прояви търпение.

— Правило две — продължи Смргол. — Също свързано с костите. Обърни внимание на лактите на това страшилище. Не са като лактите на джордж. Те са, ако мога да ги нарека така, двойноставни. Защо? Защото, ако ставите им бяха като на джорджите, масивните им кокали и мускули щяха да позволяват на ръцете им да се вдигат нагоре само до средата, преди долната им част да опре в горната. Смисълът от всичко това е, че когато страшилището размаха сопата, то може да я движи само чрез лакътя си в едно направление — нагоре и надолу. Ако иска да я размаха настрани, трябва да използва рамото си. Следователно, издебнеш ли го, когато е свалило сопата надолу и то от едната страна на тялото си, ще имаш предимство — необходими са му две движения, за да я вдигне отново нагоре и встрани, вместо едно, както е при джорджите.

— Да, да… — каза Джим, като наблюдаваше приближаването на червея.

— Не ставай нетърпелив, момче! Запази хладнокръвие! Коленете му нямат такава двойна става, така че, ако успееш да го събориш, получаваш истинско предимство. Но не опитвай това, освен ако не си сигурен, че можеш да го направиш, защото свие ли веднъж ръка около теб, загубен си. Единственият начин да се биеш с него е да нападаш напред и назад — бързо. Изчакваш да замахне, избягваш удара, гмуркаш се напред, докато ръката му е долу, разкъсваш го и отново излиташ встрани. Разбра ли?

— Разбрах — сковано отвърна Джим.

— Отлично! Каквото и да правиш, помни — не му позволявай да те докопа. И не обръщай внимание на това, което става с останалите от нас, независимо какво ти се струва, че чуваш или виждаш с периферното си зрение. Всеки за себе си, след като веднъж започнем. Концентрирай се върху своя враг. И, момче…

— Да? — отвърна Джим.

— Пази си главата! — гласът на стария дракон бе почти умолителен. — Каквото и да правиш, не позволявай на драконския си инстинкт да те обхване и увлече. Това е причината джорджите да ни побеждават през всичките тези години. Просто помни, че си по-бърз от това страшилище и че умът ти ще работи за теб, ако се биеш безопасно, пази си главата и не прибързвай. Казвам ти, момче…

Бе прекъснат от внезапен вик на радост от страна на Брайън, който бе тършувал в кошовете зад седлото на Бланчард.

— Казвам ти — изкрещя Брайън като се втурна към Джим с учудваща за тежестта на бронята му лекота и подвижност, — най-невероятен късмет! Виж какво намерих току-що!

Размаха пред Джим парченце бял плат.

— Какво? — попита Джим с разтуптяно сърце.

— Кърпата на Джеронд! И то точно на време. Ще бъдеш така добър, нали — продължи Брайън, като се обърна към Каролинус, — да ми я вържеш на ръката, с която държа щита… Благодаря ти, магьоснико.

Каролинус гледаше строго, но независимо от това сложи жезъла под мишница и освободил ръцете си, завърза плата около бронята, покриваща лявата ръка на Брайън. Брайън се обърна, заби копието си в земята и привърза към него поводите на Бланчард. После зае позиция с щита, извъртя се и изтегли с другата ръка сабята си. Лъскавото острие проблясна дори на мъгливата светлина. Наведе се, за да прехвърли тежестта на бронята назад и се втурна към червея, който сега бе на не повече от два метра.

— Невил Смит! Невил Смит! Джеронд! — извика той, когато се срещнаха. Джим чу, но не видя с очите си удара от техния сблъсък, защото точно тогава събитията започнаха да се развиват едновременно. Изведнъж горе на хълма Брай яростно извика, затича се надолу по склона и излетя във въздуха с разперени криле като голям бомбардировач, планиращ преди да се разбие. Зад себе си Джим усети безумните махове на еластични криле — Секо излиташе във въздуха, за да пресрещне Брай. Но този шум бе заглушен от внезапен кратък, мощен и грухтящ вик, приличащ на несвързан крясък. Страшилището бе излязло иззад каменните блокове и с вдигната сопа вървеше право надолу по хълма с тежки големи крачки.

— Успех, момче! — извика Смргол в ухото на Джим. — И, Горбаш…

Нещо в гласа му накара Джим да обърне глава, за да го погледне. Свирепата муцуна и огромните зъби бяха близо до него, но зад тях, в тъмните драконски очи Джим прочете необикновено изражение на привързаност и загриженост.

— Помни — каза Смргол почти нежно, — че си наследник на Ортош и Агтвал и на Глингул, който уби морския змей на приливните брегове на Сивите Пясъци. И следователно, бъди доблестен. Но помни също, че си единственият ми жив роднина и последният от нашия род… и бъди внимателен!

Старият дракон се задави и гласът му се поколеба. За миг изглеждаше, че прави усилие преди да продължи:

— …Ъ-ъ… късмет също и на теб… ъ-ъ… Джеймс!