Духовна връзка

преобличане, спасяване от задавяне с разни малки предмети. Сестра й Соня също щеше

да роди и като помнех как бях оставила най-малката им сестра – Виктория, – не бих се

учудила да разбера, че и тя е забременяла наскоро. Огромни промени в живота,

предизвикани от дребни, безразсъдни действия.

Така че бях доста уверена, че точно сега не исках бебе в живота си, не и толкова

млада. С Дмитрий нямах тази грижа, тъй като и той беше дампир. Но с Ейдриън? Това си

беше грижа, както и фактът, че болестите бяха рядкост сред двете ни раси, но аз не бях

първото момиче, с което беше Ейдриън. Нито второто. Или третото...

- Е, имаш ли? – попитах нетърпеливо. Само защото сега бях отговорна, не

значеше, че не исках да правя секс.

- Да, - рече Ейдриън, като също седна. – В стаята ми.

Гледахме се един друг. Стаята му беше далеч в сградата за мороите в Двореца.

Той се приплъзна по-близо, като ме прегърна с една ръка и захапа ухото ми.

- Вероятността да се случи нещо е доста малка.

Затворих очи и отпуснах глава върху него. Той обхвана бедрата ми с ръце и

замилва кожата ми.

- Какво, да не би да си доктор? – попитах.

Той се засмя тихо, устните му ме целуваха зад ухото ми.

- Не. Просто съм човек, който иска да поеме риск. Не можеш да ми кажеш, че не

го искаш.

Отворих очи и се отдръпнах, така че да го гледам в очите. Беше прав. Наистина го

исках. Много, много силно. И тази част от мен, която си беше почти цялото ми аз,

изгаряше от похот и беше напът да ме победи. Шансовете вероятно бяха ниски, нали?

Нямаше ли хора, които вечно опитваха да забременеят и не можеха? Желанието ми

имаше силен аргумент и затова някак се изненадах, когато логиката ми взе надмощие.

- Не мога да поема този риск, - казах.

Сега Ейдриън ме огледа на свой ред и накрая кимна.

- Добре. Някой друг път тогава. Тази нощ ще сме... отговорни.

- Само това ли ще кажеш?

Той се намръщи.

- Какво друго да кажа? Ти каза не.

- Но ти... можеше да използваш внушението върху мен.

Сега той беше изумен.

- Искаш да използвам внушението върху теб?

- Не. Разбира се, че не. Просто ми хрумна, че... е, че можеше да го направиш.

Ейдриън хвана лицето ми в ръце.

- Роуз, лъжа на карти и купувам алкохол на непълнолетни. Но никога, абсолютно

никога не бих те насилил да направиш нещо, което не искаш. Със сигурност не и това...

Прекъснах думите му, защото се притиснах към него и отново започнах да го

целувам. Изненадата може би го остави за миг да не ме спре, но скоро ме отблъсна с

огромно нежелание.

- Малък дампир, -рече той сухо – ако искаш да си отговорна, това не е начинът да

си такава.

- Няма нужда да оставяме това. И можем да сме отговорни.

- Всички тези неща са...

Той прекъсна думите си, като издаде странен звук, когато отметнах косата си и му

предложих врата си. Успях да се извъртя леко, така че да срещна погледа му, но не казах

нищо. Нямаше нужда. Поканата беше очевидна.

- Роуз... – каза той несигурно, въпреки че можех да видя по изражението му как

желанието в него се надигна.

Пиенето на кръв не беше същото като секса, но беше желание на всички вампири

и да пиеш кръв по време на секс – така бях чувала – било зашеметяващо преживяване.

Също така беше табу и рядко правено, поне така твърдяха хората. Оттук идваше и

определението за кървавите курви: дампири, които позволяваха да им пият от кръвта по

време на секс. Самата идея дампири да дават кръв се считаше за позорна, но аз го бях

правила и преди: с Лиса, когато имаше нужда от храна и с Дмитрий, когато беше

стригой. И беше невероятно.

Той опита отново, този път гласът му бе по-стабилен.

- Роуз, знаеш ли какво ме караш?

- Да, - казах простичко. Нежно прокарах пръст по устните му и после докоснах

острите му кучешки зъби. Отвърнах му с неговите думи: - Не можеш да ми кажеш, че не

го искаш.

И той го искаше. За секунда устата му беше на врата ми и зъбите му пробиваха

кожата ми. Изстенах при внезапната болка, звук, който се заглуши до тихо мрънкане,

когато ендорфините нахлуха в мен. Погълна ме пълно блаженство. Той ме придърпа по-

силно, докато пиеше, почти в скута му, като прискаше гърба ми в гърдите си. Едва

усещах, че ръцете му отново бяха върху мен, че устните му бяха на гърлото ми. Всичко,

което знаех, беше, че се давех в чиста, екстазна сладост. Перфектната дрога.

Когато той се отдръпна, сякаш загубих част от себе си. Сякаш бях незавършена.

Объркана и нуждаеща се от него, аз се протегнах. Той нежно отблъсна ръката ми, като се

усмихваше, докато облизваше устните си.

- Внимателно, малък дампир. Стигнах по-далеч отколкото трябваше. Вероятно

сега са ти пораснали криле и летиш.

Не звучеше като лоша идея всъщност. След няколко мига обаче, напрежението,

подивялата част, предизвикана от наркотика изчезна и се върнах на себе си. Все още се

чувствах невероятно и леко замаяна; ендорфините бяха задоволили желанието на тялото

ми. Разумът ми бавно се върна, като позволи (почти) разбираема мисъл да разбута

мъглата от щастието. Когато Ейдриън се убеди, че съм достатъчно трезвена, се успокои и

легна на леглото. Миг по-късно и аз легнах, като се извих до него. И той изглеждаше

задоволен като мен.