Духовна връзка

От погледа, който ми хвърли, разбрах, че изобщо не ми бе повярвал. Замислих се дали трябваше да му кажа. Това е тайна, с която трябва да се справиш и да кажеш на колкото се може по-малко хора. Ако той беше един от тези хора, то мястото не беше подходящо. Опитах се да го разсея и да изтрия тъпото изражение, което сигурно се беше появило на лицето ми. Тази бележка беше голям проблем, но не колкото този, срещу който в момента бях изправена.

— Ти ми каза, че няма да отида на съд — казах на Ейб. Предишното ми раздразнение се завърна. — Поех голям риск с теб!

— Не беше голям риск. Тарус също нямаше да те измъкне от това.

Спокойното отношение на Ейб към това ме ядоса още повече.

— Да не би да казваш, че това изслушване е било загубена кауза от самото начало? — Михаил беше казал същото. Колко е приятно да получаваш подкрепа от всички.

— Изслушването не беше важно, — каза Ейб уклончиво. — Важно е какво ще стане после.

— И какво е това по-точно?

Той отново ме погледна тъмно и лукаво.

— Нищо, за което да се тревожиш още.

Един от пазителите сложи ръка на рамото ми и ми каза, че трябва да вървя. Устоях на дърпането му и се наведох към Ейб.

— По дяволите, как да не се тревожа! Става въпрос за живота ми! — извиках. Знаех какво следваше. Затвор до делото и още затвор после, ако бъдех осъдена. — Това е сериозно! Не искам дело! Не искам да прекарам остатъка от живота си на място като Тарасов!

Пазителят ме дръпна по-силно, теглейки ни напред и Ейб ме погледна остро, което смрази кръвта ми.

— Ти няма да отидеш на съд, нито пък в затвора, — изсъска той извън слуха на пазителите. — Няма да го позволя, разбираш ли?

Поклатих глава, прекалено объркана и незнаеща какво да направя.

— Дори ти имаш граници, старче.

Усмивката му се върна.

— Ще се изненадаш. Освен това те дори не изпращат предателите на аристократите в затвора, Роуз. Всички знаят това.

Подиграх му се.

— Луд ли си? Разбира се, че го правят. Какво друго мислиш, че правят с предателите? Пускат ги и ги карат да обещаят, че няма да го направят отново?

— Не, — каза Ейб точно преди да се обърне. — Екзекутират ги.