Духовна връзка

— Това ли е Вашият знак? Вашият кол?

Взрях се в него — наистина беше той. Устата ми се отвори, готова да каже “да”, но тогава улових погледа на Ейб. Той очевидно не можеше да говори направо с мен, но ми изпрати посланието си с този поглед. Най-важното от него беше да бъда внимателна, потайна. Какво щеше да направи деликатен човек като Ейб?

— Той… Той прилича на знака на моя, — казах най-накрая. — Но не мога да кажа със сигурност, че е същият, — усмивката на Ейб ми показа, че бях отговорила вярно.

— Разбира се, че не можете, — каза Айрис сякаш не бе очаквала нищо по-добро. Тя подаде съда на един от съдебните чиновници. — Но сега, когато Съветът видя, че знакът отговаря на описанието й и колът е почти същият като нейния, бих искала да обявя какво разкриха изследванията, — тя повдигна още листя, победата беше изписана на лицето й. — Има нейни отпечатъци по кола.

Ето го. Големият коз. Солидното доказателство.

— Някакви други отпечатъци? — попита съдията.

— Не, Ваша Чест. Само нейните.

— Това не означава нищо, — вдигна рамене Ейб. Имах чувството, че ако внезапно стана и призная убийството, той пак щеше да твърди, че е несигурно доказателство. — Някой краде кола й и носи ръкавици. На него остават нейните отпечатъци, защото все пак е неин.

— Това звучи доста сложно, не мислите ли? — попита Айрис.

— В доказателството има доста дупки, — заяви той. — Това вече е сложно. Как е влязла в спалнята на кралицата? Как е минала покрай пазителите?

— Е, — замисли се Айрис, — това са въпроси, които ще разискваме на делото, но като имаме предвид големия архив от случаи, в които госпожица Хатауей е прониквала или се е измъквала от разни места, както и безбройните забележки за поведение, които има, не се и съмнявам, че е намерила много начини да влезе.

— Нямате доказателство, — каза Ейб. — Нито пък теория.

— Нямаме нужда от такова, — отговори Айрис. — Поне засега. Имаме повече от достатъчно, за да отидем на дело, нали? А даже още не сме стигнали до частта, в която безброй свидетели са чули госпожица Хатауей да казва на кралицата, че ще съжалява за новия закон за пазителите. Мога да намеря записа, ако желаете — да не споменавам сведенията за други “изразителни” коментари, които госпожица Хатауей е правила пред хора.

Един спомен се промъкна в главата ми: стоях навън с Даниела и крещях — а другите гледаха — как кралицата не можеше да ме откупи с документ. Не беше добро решение за мен. Нито пък провалянето на Бдението над Мъртвите или оплакването, че кралицата беше пазена, когато Лиса беше хваната. Бях дала на Айрис доста материал.

— О, да, — продължи Айрис. — Също така разполагаме с разкази как кралицата е изразявала огромното си неодобрение от замесването на госпожица Хатауей с Ейдриън Ивашков, особено когато двамата са избягали заедно. — Отворих уста при това, но Ейб ме спря. — Има безброй други записи как Нейно Величество и госпожица Хатауей се карат на публични места. Искате ли да ги извадя или вече можем да гласуваме за дело?

Това беше отправено към съдията. Нямах никакво законно оправдание, а доказателствата бяха доста изобличаващи. Даже бих казала, че определено имаше причина да ме обвиняват, освен…

— Ваша Чест? — обадих се. Мисля, че тъкмо щеше да даде своето изявление. — Може ли да кажа нещо?

Съдията се замисли, а после сви рамене.

— Не виждам защо не. Събираме всички възможни доказателства.

О, това да се обаждам по своя воля определено не влизаше в плана на Ейб. Той се качи на подиума, надявайки се да ме спре с мъдрото си поведение, но не беше достатъчно бърз.

— Добре, — казах, надявайки се да звуча убедително и да не си изпусна нервите. — Показахте доста подозрителни неща, вижда се.

Ейб изглеждаше засегнат, никога не бях виждала такова изражение на лицето му. Не губеше контрол над ситуацията много често.

— Но точно там е проблемът. Твърде подозрително е. Ако се готвех да убия някого, нямаше да съм толкова глупава. Мислите ли, че щях да оставя кола си в гръдния й кош? Не мислите ли, че щях да нося ръкавици? Хайде де, това е обидно. Ако бях толкова хитра, колкото твърдите, че досието ми казва, че съм, щях ли да го направя по този начин? Сериозно, ако го бях направила, щеше да е доста по-добре — никога нямаше да ме заподозрете. Това наистина е обидно за интелекта ми.

— Роуз, — започна Ейб със заплашителна нотка в гласа си. Продължих.

— Всичките доказателства, които имате, са болезнено очевидни. По дяволите, този, който ме е натопил, е можел просто да нарисува стрелка към мен — а някой ме е натопил, но вие сте прекалено глупави, за да забележите. — Гласът ми се беше повишил и съзнателно го намалих. — Искате лесно решение. Бързо решение. И особено много искате някого без връзки, без могъщо семейство, което да го защити. — Поколебах се тук, несигурна как да класифицирам Ейб. — Защото така стоят нещата винаги. Такъв беше и при закона за възрастта. Никой не можеше да се застъпи и за дампирите, защото проклетата система не позволява.