Духовна връзка

— Дух… — Този елемент все още беше чужд за повечето морои и дампири, но не и за него. — Като Соня. Знам, че духът трябва да ги прави по-привлекателни…, но кълна се, тя никога не е имала нужда от това. Тя беше красива по свой собствен начин. — Както винаги, лицето на Михаил прие онзи тъжен вид, който приемаше винаги, когато някой споменеше госпожа Карп. Откакто се запознахме не го бях виждала наистина щастлив и мислех, че ще изглежда наистина добре, ако се усмихнеше искрено. Изглежда внезапно се засрами от това романтично отклонение и отново се завърна към работата. — Кой използващ Духа би могъл да успее с намушкването?

— Никой, — казах категорично. — Лиса Драгомир и Ейдриън Ивашков са единствените, които владеят Духа, които дори познавам, е, освен Ейвъри Лазар. — Не броях Оксана и Робърт. — никой от тях няма умението да го направи — знаеш го толкова добре, колкото и аз. А и Ейдриън не е заинтересован така или иначе.

Михаил беше хитър, схвана това, което не бях казала.

— Но Лиса е?

— Да, — признах аз. — Но ще й отнеме години да се научи да го прави. Ако не и по-дълго. А тя е последната от рода си. Животът й не може да бъде рискуван просто така.

Истината в думите ми го нарани и не можех да не споделя болката и разочарованието му. Както аз, така и той бе вложил много вяра в този отчаян опит да бъде събран отново със загубената си любов. Тъкмо бях убедена, че това е възможно…, а сега невъзможно. Мисля, че и на двамата щеше да ни е по-лесно, ако разберем, че всичко това е било лъжа.

Той въздъхна и стана.

— Ами… оценявам, че тръгна по тази следа. Съжалявам, че наказанието ти е за нищо.

Свих рамене.

— Всичко е наред. Заслужаваше си.

— Надявам се… — Изражението му стана колебливо. — Надявам се всичко да свърши скоро и да не повлияе на нищо.

— Да повлияе на какво? — Попитах остро, улавяйки нервността в гласа му.

— Просто… ами, пазители, които не се подчиняват на заповеди понякога търпят дълги наказания.

— О. Това. — Отнасяше се за постоянния ми страх от това да бъда заклещена тук с канцеларската работа. Опитвах се да гледам на това насмешливо и да не показвам колко много ме плашеше тази възможност. — Сигурна съм, че Ханс блъфираше. Имам предвид, наистина ли ще ме кара да върша това завинаги, само защото избягах и…

Спрях и зяпнах, когато възбуден поглед проблесна в очите на Михаил. Отдавна бях чувала как се е опитал да залови госпожа Карп, ала никога досега не се бях замисляла логично. Никой не би опростил търсенето му. Трябвало е да напусне сам, нарушавайки протокола и да се върне обратно, спотайвайки се, когато накрая се е отказал да я търси. Трябва да си е навлякъл точно толкова проблеми, колкото и аз, когато тръгнах към Националното Летище на Маями.

— Заради това… — преглътнах. — Заради това ли… сега работиш тук долу в подземието?

Михаил не отговори на въпроса ми. Вместо това погледна надолу с лека усмивка и посочи купчината хартия пред мен.

— Ф е след Л, — каза той преди да се обърне и да си тръгне.

— По дяволите, — промърморих, поглеждайки надолу. Беше прав. Явно не можех да подреждам нещата по азбучен ред толкова добре, докато наблюдавам Лиса. И все пак, веднага щом останах сама, това не ме спря да се върна в ума й. Исках да знам какво прави… и не исках да мисля за това как това, което направих вероятно ще се счита за по-лошо от постъпката на Михаил в очите на пазителите. Или че подобно — или по-лошо — наказание може би е приготвено за мен.

Лиса и Кристиан бяха в хотел близо до колежа Лихай. Средата на вампирския ден важеше дори и за човешкия университет. Обиколката на Лиса нямаше да започне преди тяхната сутрин на следващия ден, което означаваше, че сега тя трябва да запълва времето си в хотела и да се опитва да се приспособи към човешкия график.

„Новите” пазители на Лиса, Серена и Грант, бяха с нея, заедно с още трима допълнителни, които кралицата бе пратила така или иначе. Татяна беше разрешила на Кристиан да дойде и не беше дори наполовина толкова против, колкото Лиса се бе опасявала — което още веднъж ме накара да се запитам дали кралицата наистина е толкова ужасна за колкото я мислех. Присила Вода, близък съветник на кралицата, която и двете с Лиса харесвахме, също придружаваше Лиса, докато тя разглеждаше училището. Двама от добавените пазители останаха с Присила; третият остана с Кристиан. Вечеряха заедно като група и после се оттеглиха в стаите си. Серена всъщност стоеше с Лиса в нейната, докато Грант пазеше пред вратата. Да гледам всичко това предизвика спазъм на болка в мен. Двойка пазители — за това бях тренирана аз. Това бях очаквала да върша през целият си живот за Лиса.

Серена беше перфектен пример за това как пазителите трябва да стоят настрана, едновременно присъстваща и неприсъстваща, докато Лиса закачаше дрехите си. Почукване на вратата незабавно изстреля Серена в действие. Колът й беше в ръката й и тя застана до вратата, като погледна през шпионката. Не можех да не се възхитя на времето й за реакция, въпреки че част от мен никога не би повярвала, че някой може да пази Лиса по-добре от мен самата.