Един честен човек

Лаймън си мислеше, че Секира би могла да се справи. Да изчезне. Той желаеше това да се случи, понеже тя го желаеше, но наред с това си представяше и света извън остров Литъл Херинг. Света без Секира и баща му, двете сили, които го бяха приклещили между себе си.

— А аз къде ще отида? — попита.

Прост въпрос, който заслужаваше прост отговор, но такъв не последва.

— Не съм сигурен — каза накрая Пайк.

Поне беше откровен. Лаймън кимна. И двамата замълчаха.

— Дори сега тя да изчезне — каза след известна пауза Пайк, произнасяйки бавно думите, сякаш се спираше да обмисли всяка възможност, — дори и трупът да изчезне, остава сцената горе. Тотално опустошение. На едно ченге няма да му трябва много време, за да се сети, че в тази стая са се случили много неща, и то преди да са дошли криминалистите, за да търсят ДНК. И кръв. Там има много и от нейната.

Лаймън си представи кървавите ѝ стъпки из цялата къща, вдлъбнатината с неговата форма в картонената стена, кръвта по канапето, дрехите, които ѝ бе донесъл от къщи, и си даде сметка, че не може да почисти всичко, не и достатъчно добре. Просто нямаше как да стане.

— Можем да запалим къщата — предложи той.

— От години тук няма електричество. Изключено е да стане случаен пожар.

— От силната буря например — каза Лаймън. — От някоя мълния.

За миг му се стори, че Пайк ще се изсмее на думите му, макар и не подигравателно.

— Мълниите престанаха, а дъждът още не е спрял. Иначе оценявам… находчивостта ти. — После добави с по-тих глас: — Оценявам доводите ти, искам да кажа. И това, че имаш сърце.

Лаймън извърна глава; искаше му се да предложи на Пайк нещо повече от сърце, нещо като добра идея. Не желаеше нищо по-силно от това да види Секира в безопасност.

— Беше лоша идея от моя страна — каза Пайк. — Не трябваше да го казвам. Съжалявам.

Лаймън отново се извърна към него.

— Мога аз да я запаля — каза той. — И да си призная.

Пайк зяпна смаяно.

— Наистина мога — настоя Лаймън. — Това е единствената лъжа, на която баща ми някога е повярвал. Казах му, че съм бесен на майка ми, задето си е тръгнала, и на него, задето е останал, затова съм изгорил разни неща. И той ми повярва, защото повечето беше истина. Във всеки важен смисъл беше истина.

Изриъл Пайк си пое дълбоко дъх.

— Аз съм просто един глупак — каза той. — Седем мъже са убити, някои с моите пистолети, наоколо обикалят като акули хора с повече власт, отколкото мога да си представя, а съм седнал да слушам едно дете.

Да слушам. Това бе единствената дума, която имаше значение за Лаймън.

Той не се сдържа и попита:

— Защо си ми направил снимка?

Изриъл Пайк изглеждаше толкова смутен, че Лаймън веднага съжали за въпроса и се канеше да се извини, когато Пайк му отговори:

— Няма нищо нередно в нея. Жалко, ако Стърлинг ти е внушил, че има. Май вече съжалявам, че я направих. Но не съм искал да ти навредя.

— Не съм казал такова нещо. Исках да попитам… ами аз вече те питах. Защо си ме снимал?

Последва дълго мълчание.

— Защото тичаше по ония скали, сякаш беше в безтегловност — каза накрая Изриъл Пайк. — Защото тичаше, сякаш знаеше, че ще стигнеш, и нямаше съмнение, а само кураж. Не бях виждал друг да тича така. Или поне отдавна не. — Той млъкна и след малко добави: — Няма смисъл в това, което ти говоря, знам.

— Има — каза Лаймън. — Струва ми се, че има.

Пайк го погледна и се усмихна. За убиец имаше най-милата усмивка.

— Хайде — каза той. — Тя те чака.

После стана и поведе Лаймън обратно към стаята, където ги очакваше Секира. В очите ѝ имаше безмълвен въпрос.

— Имаш болки — каза Пайк. — Много ли е зле?

— Не толкова. Лай-мен ми донесе едни хапчета. Помагат.

— Не достатъчно. Не си в добра форма.

— И ти също. И той. Всички изпитваме мозъчна болка.

Лаймън се усмихна, а Пайк го погледна озадачено.

— Можеш ли да се движиш достатъчно, за да се качиш на моторна лодка? — попита той Жаклин. — Да стоиш права и да се бориш с вълните, ако се наложи?

— Да.

— Лесно е да се каже. По дяволите, знаеш ли изобщо как се управлява лодка?

— И аз съм израснала на остров — каза тя. — Мислиш ли, че едно момиче от остров не знае как се кара лодка? Може би знам по-добре и от теб.

Изриъл Пайк се усмихна дяволито.

— Като нищо.

Гръдният му кош се изду и спадна от дълбока въздишка. Той вдигна покритата си с белези ръка, прекара я по тила си и потърка късо подстриганата си коса, сякаш това движение го успокояваше.

— Това е най-глупавият план, който е измислян някога в цялата история на този шибан остров — каза Пайк. — Но знаеш ли какво? Не е от най-лошите. Има разлика между глупав план и лош план. Както и разлика между мъдър избор и правилен избор.

Лаймън слушаше със свито сърце. Усети ръката на Секира върху своята и я стисна.