Един честен човек

— Гарднър да ти е бил приятел случайно? Имам чувството, че всички на този остров са негови приятели.

— Не бяхме особено близки. Той ме съдеше за убийство, но дори не си даде труда да влезе в залата, за да го направи лично.

Тя кимна едва забележимо, сякаш това ново разкритие, че е бил съден за убийство, ни най-малко не я изненадваше и изцяло се вписваше в представите ѝ за него, както би реагирала, ако мъж с овехтяла каубойска шапка ѝ бе казал, че е израсъл в ранчо.

Известно време единственият звук беше плисъкът на вълните под каменното мазе, докато Изриъл чакаше Жаклин да събере мислите си и да доразкаже историята. Пое си дъх и кръстоса глезените си. Размърда предпазливо стъпала, направи гримаса.

— Гарднър посрещаше всичко със смях — продължи тя. — Смееше се и размахваше ръце, ето така. — Направи презрителен жест като човек, който пропъжда досадна муха. — Каза: „Пусни курвите си да говорят пред медиите. Никой няма да им повярва“.

Ръцете на Изриъл го заболяха и за пореден път трябваше да разтвори стиснатите си юмруци.

— Това бяха последните му думи — добави Жаклин Пикар. — Още щом ги каза, Мари го простреля в гърдите. Когато той падна на пода и я погледна, май я позна. Мисля, че най-после си спомни коя е.

Каза го с равен тон, но Изриъл си помисли, че това има голямо значение за нея.

— След това — каза Жаклин — настана хаос.

Изриъл си спомни какво бе видял на яхтата.

— Но тя не ги е застреляла всичките — каза той.

— Не. Мъжът, който беше с Хосмър, уби повечето.

— Джей Наш.

— Беше му бодигард. Човекът, който трябваше да ни пази. Но престрелката я започна друг. Може би той беше бодигардът на Гарднър. Носеше униформа на член на екипажа. Когато сестра ми застреля Пол Гарднър, мъжът с униформата дойде изотзад и стреля по нея. Не я улучи. Мисля, че улучи друг от мъжете. А може да се е целил в Наш. Не знам, трудно беше да се каже. Изведнъж всички извадиха пистолети и почнаха да стрелят, а аз исках само да се махна оттам. Да оживея. Помня шума, помня стрелбата, кръвта, помня как си мислех, че от много време не сме били толкова близо до дома.

— Сестра ти е стреляла само веднъж? — попита Изриъл.

Тя не отговори веднага.

— Братът на Гарднър побягна и се скри. — Изглеждаше невероятно тъжна, когато каза: — Мари тръгна след него. Той също я беше наранявал. Тя нямаше да го остави да се измъкне.

Изриъл си припомни как изглеждаше мъжът в душкабината, когато го откри. Беше застрелян от близко разстояние в главата. Не, Мари Пикар не го бе оставила да се измъкне.

— Знаеш ли кой уби капитана? — попита той. — Онзи в кабината до мостика. Когато го открих, държеше радиостанция в ръката си, сякаш беше викал помощ. Или поне се беше опитал.

— Нашият бодигард. Джей Наш. Той изтича там. Не искаше никакви обаждания по радиото, докато не обмисли какво да прави по-нататък. Това ни каза, след като всичко приключи и останалите мъже бяха мъртви: че му трябва време да обмисли.

Печелел е време. Имал е часове за размисъл, докато нещата се поуталожат.

— Той слезе обратно долу, Мари се качи при нас и отново стана тихо. В един момент огледа убитите в салона, много от тях застреляни от него, и го виждах, че си мисли какво обяснение да даде за всичко това. Толкова много смърт. Каза, че трябва да съчини някаква история.

Наш през цялото време е бил човекът на Карузо, помисли си Изриъл. От играта с пистолети до обяснението без запъване.

— Затова ли някои бяха съблечени? — попита той. — Заради историята, която е съчинил?

— Да.

— Какво се е надявал да си помислят хората?

— Не знам. Убедих се само, че и ние сме част от измислицата. — Гласът ѝ беше равен и мрачен като спокойно море през нощта. — Виждах го как подрежда нещата в главата си. Не знам какви точно, разбира се, но ми стана ясно, че обмисля следващите си действия. Сложи си ръкавици и започна да съблича дрехите им. Премести някои от труповете. В една от каютите намери пари. Бяха много… поне за мен. Но може би не толкова много за когото и да било от тях. Сложи ги в една чанта, даде я на сестра ми и ѝ поиска пистолета. Мари беше в шок. До момента не бе казала дума. Тя взе парите и му подаде пистолета. Това беше грешка. В този миг вече знаех. Бях разбрала плана му.

Изриъл си каза, че и той го е разбрал. Като ученик на Карузо, Джей Наш бе решил, че убийствата трябва да се припишат на сестрите Пикар. И че трябва да убеди света в това.

— Щял е да ви убие — каза той. — И да хвърли вината върху вас.

— Има една стара поговорка: трима могат да опазят тайна само ако двама от тях са мъртви.

— Така е.