Един честен човек

— Ти го мислиш за дребна риба — каза Салазар, — но грешиш. Може да е започнал с вземане на подкупи и взаимни намигвания с престъпниците, за да си затваря очите пред един, докато слага белезници на друг, но това е било много отдавна.

Този разговор се водеше в Камдън, на външна маса пред един бар на име „Щастливата Бети“ — забавно, леко ексцентрично заведение в бивша бензиностанция на главната улица на градчето, на склона над затревения градски площад и залива по-нататък; изгледът приличаше на типична пощенска картичка от Нова Англия. Салазар винаги избираше места, гъмжащи от туристи, където двама непознати не биха изпъквали сред тълпата.

— Като гледам справката за арестите му през годините, все едно проследявам ходовете на партия шах — каза тя. — Повечето време е на Салвейшън Пойнт, но полицейските му правомощия не се ограничават до острова. Има половин дузина юрисдикции, сериозно бреме, което в друга епоха би било поделено между няколко ченгета. Но не достига персонал, а и повечето полицаи отказват да работят на такова място, да навъртат извънредни часове без заплащане, да се оправят с местните общности, които са си наложили някакъв свой вътрешен ред, и нашият Стърлинг великодушно предлага да поеме още един остров. Всяка година извършва по няколко сензационни ареста, но както изглежда, до прокуратурата стигат само половината от случаите, годни за повдигане на обвинения. Останалите биват заметени под килима. През годините си е създал интересни отношения с прокурорите и съдиите. Никой от тях не го харесва особено, но всички работят с него. Усетили са, предполагам, че нямат кой знае какъв избор.

— Защо да нямат?

— Защото той е много добър в трупането на муниции. Ето ти пример: преди десет години арестувал пияна жена, която управлявала яхта край брега на Салвейшън Пойнт. Двайсет и три годишна, секретарка на петдесетгодишен съдия от окръг Нокс. Яхтата била регистрирана на името на съдията, който бил открит по бельо в каютата под палубата, а жена му си била вкъщи, без да подозира нищо за тази романтична екскурзийка. Половин дузина свидетели видели съдията на яхтата, но неговото присъствие било пропуснато в рапорта. Впоследствие Стърлинг казал, че дрегерът му не бил надлежно калиброван, и обвиненията срещу секретарката били тихомълком свалени. Познай дали си има приятел в съда сега! Това е единият лагер от обектите му на интерес: хората с власт. Знаеш ли кои са в другия лагер? Садистите.

— Какво искаш да кажеш?

— Стърлинг има набито око за склонните към жестокост. Той с радост би изправил пред съда някого за невинно сбиване — човекът си изпуснал нервите и замахнал. Но всеки с по-тъмно минало, който изпитва удоволствие от насилието? Той ще го култивира.

— С каква цел?

— Контрол — каза простичко тя. — Ако живееш на остров и се боиш едновременно от полицията и от самоуправството на местните, какъв избор имаш, освен да си траеш и да се съобразяваш?

И ти искаш от мен да се върна на това място, помисли си той.

— Твоят чичо разбира как действа властта — каза Салазар. — Разбира кога да си трае. Защо според теб се задържа на този остров? Да не мислиш, че от искрена привързаност към него?

Изриъл поклати глава.

— Не. Няма семейство, местната общност се топи пред очите му, а към онова, което е останало, изпитва само злоба. Но очевидно има власт. Това го устройва. Не би се отказал лесно от трона. Твърде много обича да тормози хората.

— Говориш ли изобщо някога с братовчедите си? — попита Салазар.

— Не съм разговарял с тях, откакто бях може би на осем. Едва си спомням майките им. На мен ми изглеждаха еднакви. Хубави, но студени. И двете бяха руси и синеоки, и двете мразеха зимата, което си е проблем, ако живееш в Мейн. Не мисля, че баба ми се разбираше с която и да е от тях. И двата му брака се разпаднаха бързо, а децата отидоха да живеят при майките си. Докато Стърлинг остана тук. Момчетата си идваха през летата да му погостуват за кратко. Нищо чудно, че никой от тях не ми написа един ред, докато бях в затвора.

Салазар кимна.

— Единият му син е завършил Правния факултет на „Нотър Дам“, а другият бизнес администрация в Щатския университет на Пенсилвания. Едната от бившите му жени живее в Савана, другата в Охай.

— Какво е Охай?

— Град, в който калифорнийците се правят, че живеят сред природата. Там има повече постелки за йога, отколкото ловни пушки.

— Ясно.

— Смята се за прекрасно и здравословно място за живеене. И никак не е евтино.

Изриъл кимна и отпи от газираната си вода. Салазар си беше поръчала светла мексиканска бира.

— Едната от бившите му се е омъжила повторно, другата не — каза Салазар. — И двете не работят. И двете живеят в красиви къщи без ипотеки. Никой от синовете му не е теглил студентски заем, макар че и двамата са учили в скъпи частни училища.

— Не е за вярване, че Стърлинг е изкарвал толкова много пари, прекарвайки жени през острова.