Един честен човек

Днес на ферибота към Салвейшън Пойнт, съзнавайки, че Салазар е застрашена да изгуби контрол върху тайната на собственото си разследване, той се запита: Би ли променил нещо, ако можеше?

Дори сега не беше сигурен.

Понякога си струваше човек да си сложи главата в торбата. Салазар била на четиринайсет години, когато я довели на моторницата на баща му. Тя не бе имала право на избор.

Защо тогава единственият син на Чарли Пайк да има това право?

Трета част

Доктрината „Карузо“

28

Започнал зле, денят на Лаймън се очертаваше и да завърши още по-зле.

Единственото нещо, което можеше да бъде по-лошо от това, че остави сама Секира тази сутрин, бе принудата да работи с момчетата, наети от Лари Толанд.

Лаймън се бе преместил на Литъл Херинг през пролетта, което беше най-неподходящото време от годината да си нов ученик. През лятото би могъл да навлезе постепенно в нещата. През есента или зимата все още би имал достатъчно време да си намери поне един-двама приятели. Но през пролетта? Тогава всички деца вече са си оформили приятелски групички и са набелязали общите си проблеми.

На Салвейшън Пойнт проблемът се усложняваше многократно. Не че децата на острова бяха някакви чудовища. Не, в никакъв случай. Но се познаваха помежду си толкова добре. И не че на острова нямаше много нови деца. Нямаше никакви нови, никога не бе имало, и точка. В неговата паралелка бяха слели пети и шести клас, които заедно наброяваха девет деца. Пет момичета и четири момчета. От общо седем семейства. И всички открай време се познаваха помежду си. А което беше по-лошо, родителите им познаваха Кори Ранкин. Каквито и шансове да би имал Лаймън да започне на чисто и да си изгради собствена репутация, както навремето във Фрамингъм, на остров Салвейшън Пойнт те му бяха отнети. Още на втория ден чу да го споменават шепнешком като „сина на оня пияница“. Проблемът се усложняваше и от отдалеченото му съществуване на Литъл Херинг. Не можеше да се включва в спонтанни игри след училище или да прекарва цели следобеди със съучениците си на скалите или във водата, не можеше да върши нищо спонтанно — беше пленник на приливите и отливите. Ако баща му беше трезвен, можеше да го откара до острова с гребната лодка и да го върне след училище. Но това беше едно голямо „ако“. Този учебен срок Лаймън пропусна твърде много дни заради махмурлука на баща си и заради приливите, които не му позволяваха да мръдне от малкия остров.

Прекара една самотна, нещастна пролет. В нормален летен ден би се радвал на възможността да работи с някои от децата на острова и да си създаде приятелства преди началото на следващата учебна година. Този ден обаче единственото му желание бе да отскочи до къщата на Пърсел и да се види със Секира, да я успокои, че от полицията не я търсят и не са я видели, затова се яви на работа последен, когато останалите деца се канеха да си тръгват.

Идеално.

Обектът беше огромна вила на югозападния бряг на острова. Лари Толанд имаше фирма за бояджийски услуги и фасадни облицовки, което означаваше дълги работни дни през краткия сезон, позволяващ външни довършителни работи, затова гледаше да подрежда поръчките си така, че да се застъпват без пауза помежду им. Мъжете монтираха гипсофазерни плоскости и боядисваха, децата почистваха и подготвяха обекта. След като говори със Стърлинг, Толанд прати Лаймън при две момчета — Дани Грейвс и Евън Морис — да почистят с шкурка и да измият с водоструйка задната веранда на къщата.

Лаймън беше най-малкият от тримата, а най-големият — Евън — беше злобен хлапак на четиринайсет. Още щом възрастните се отдалечиха, той обяви, че ще отговаря за водоструйката, като почти веднага я използва, за да изпръска Лаймън в гръб. Струята беше много силна и щеше да му остави синина, но Лаймън не му достави удоволствието да извика от болка. Една от ползите да е син на Кори Ранкин беше способността му да понася физически мъчения, без да реагира.

Просто си върши работата, докато стане време да си ходите, после ще идеш при нея и ще ѝ обясниш всичко.

Беше хубав ден, един от онези, които примамват тълпи туристи от Масачузетс, Ню Йорк и Кънектикът. Този ден по крайбрежието на Мейн щяха да се продадат много омари, супа от миди, сладолед, бира и газирани напитки в ярки цветове. Лаймън не би имал нищо против да е турист за един ден. Да не говорим за обитател на този имот. Кой ли притежаваше тази вила, запита се той, и защо не я обичаше достатъчно, за да си я ремонтира сам? В такъв идеален летен ден да не дойде в идеалния си летен дом. Колко жалко.