Един честен човек

Но не видяха светкавиците. Лаймън не мислеше за бурята. Съзнанието му все още беше заето да смила ужаса, който видя в онова мазе, а и знаеше, че баща му трябва да е на работа до четири часа на Салвейшън Пойнт, после щеше да се отбие при Дар за една-две бири на място и един-два стека за вкъщи, да се натовари на лодката и да подкара през пролива.

С други думи, имаше предостатъчно време.

Освен това бурята беше добър повод за отвличане на вниманието от всичко останало; Секира започна да рисува облаците. Лаймън си държеше скицник и молив в къщата на Пърсел, за да се занимава, докато се крие от баща си, и сега тя ги взе и без да каже дума, се залови да рисува. С един нищо и никакъв молив полагаше светлосенки така, че пред очите на Лаймън оживяваха цяла палитра цветове. Всичките бяха нюанси на сивото, разбира се, но много различни един от друг. Придаваха на облаците толкова реалистична текстура и той си ги представи пухкави и меки на пипане. Искаше да попита кой я е научил да рисува така, но се боеше, че може да е сестра ѝ и отново да я обземе печал. Докато рисуваше, тя изглеждаше изцяло освободена от земното си присъствие, сякаш духът ѝ бе излетял през прозореца и се рееше из облаците като някоя от чайките, чийто полет пресъздаваше с такава лекота.

Той я наблюдаваше прехласнато как уплътнява небето с бързи, но внимателни щрихи, като се успокояваше, че има много време, преди баща му да се прибере.

Светкавиците пристигнаха преди бурята. Зловещи, лимоненожълти езици се извиха над бушуващите вълни. На Салвейшън Пойнт Хари Толанд каза на бригадата си, която поставяше фасадна облицовка на онази вила, да си събира нещата. Никой нямаше повече да се изкачи по алуминиевата стълба и да чака някоя мълния да му изпържи задника, за да вземе жена му застраховката.

Беше време да приключват за деня.

Преждевременно освободен, Кори Ранкин направи онова, което правеше всеки път, когато се видеше с повече свободно време — тръгна към най-близкото питие. Което беше в бакалията на Дар. Когато влезе, вътре беше тихо, а Дар никога не се държеше особено дружелюбно с него, затова той реши да пропусне бирата на бара и направо грабна два стека за вкъщи. Ако побързаше, може би щеше да изпревари дъжда, който идваше след светкавиците. Наоколо нямаше никого, когато постави двата стека на тезгяха до касата, и понеже беше сам, Дар го заговори на тема, която едва ли би повдигнала, ако имаше опасност някой да ги чуе.

— Кори — каза тя, — искам да ти кажа нещо.

Той вдигна поглед от мръсните петдоларови банкноти, които разгъваше.

— Какво?

Очите на Дар бяха като люспи кремък.

— Моя беше тази тъпа идея с чорапите. Глупава шегичка.

— Чорапите ли?

— Ония с идиотския надпис за виното. Аз го насърчих да ги купи, разбираш ли? Лаймън явно не ти го е казал, но е трябвало.

Кори я зяпаше, искрено озадачен.

Дар продължи:

— Но ще ти го кажа само веднъж, така че по-добре си отпуши ушите и ме чуй. Ако това дете отново влезе при мен дори е една-единствена синина, отиваш в затвора. Няма да занимавам Стърлинг Пайк, за да се разберете като двама мухльовци. Звъня направо в щатската полиция. Няма да се измъкнеш с празни обещания или рушвет.

Кори каза:

— Лаймън е бил тук днес?

— Точно така.

Юмрукът му се сви около тънкото руло петдоларови банкноти.

— И ти е разказвал за вкъщи, така ли? Брей, колко мило. Адски мило наистина.

— Не желаеше да каже и една дума, но аз го накарах. Защото го видях колко е потиснат и си казах, че съм виновна заради онези чорапи.

— Заради онези чорапи — повтори Кори.

— Именно.

Кори стоеше и гледаше тъпо съдържателката на бакалията; главата му пулсираше от ярост, срам и объркване.

— Чакай да видим сега, искам да съм сигурен, че съм разбрал всичко. Моят син е бил тук, когато не е трябвало да бъде, ти си си навирала носа в живота му, вместо да си гледаш твоя, а следващия път, когато дойде тук и пак ти надрънка някакви дивотии, ще ме пратиш в затвора.

— Именно — повтори Дар с равен глас.

Отвън една мълния разцепи небето. Мрежата против комари се отвори и затръшна от вятъра. Провесените от тавана лампи примигнаха, но не угаснаха.

— Нагла дърта кучка — прошепна Кори. — Залагаш ми стръв, подмамваш ме да ти обърша един през мръсната уста и тогава наистина

да ида в затвора, точно както ти се иска, нали? Гледаш ме като престъпник всеки път, когато вляза тук, за да ти оставя кирливите си пари. И ги вземаш, не отказваш. Да, ти, която ме гледаш, все едно съм престъпник.

Дар мълчеше.

— Опитваш се да ме впримчиш — продължи Кори. — Знаеш какво ще стане, ако ударя жена.

Дар постави длани върху тезгяха и се наведе напред.

— Знам какво става, когато мъж удари мен — каза тя. — Повече не повтаря.

Кори изпръхтя. Дар мушна дясната си ръка под тезгяха, после я извади. Кори погледна надолу и видя револвера с къса цев, който тя стискаше.

— Хайде де, здравеняко — каза Дар. — Налапай стръвта.

— Ти си една мръсна кучка.

— Напълно съм съгласна.

— Моят род няма нищо общо с теб. Хората на тоя остров сме и съдията, и съдебните заседатели, и не се отчитаме пред никого.