Един честен човек

— Това ли те тревожи, Кори? Че няма да намериш съдия и съдебен състав, които да ти играят по свирката? Аз пък си мисля, че тъкмо това е причината да се криеш на Литъл Херинг. Греша ли? Ако се разровя из заповедите за арест в Масачузетс или Роуд Айланд, дали няма да открия…

— Млъквай, дяволите да те вземат, кълна се, че не бих ударил жена, но…

— Но си удрял — Дар вдигна револвера и го насочи с твърда ръка срещу Кори, като го гледаше в упор. — Хайде, пробвай се, пияно лайно. Да те видим колко си сръчен в ръцете, когато не посягаш към бирата.

Мрежата против комари изплющя отново. Двама мъже нахълтаха в магазина, за да се скрият от вятъра.

Кори прибра банкнотите в джоба си, вдигна двата стека бира, после разтвори ръце и ги остави да паднат с трясък върху старото, захабено дюшеме. От смачканите кенове бликна съскаща пяна.

— Опа! Май загуби и парите ми, и пиенето си, Дар. Случват се такива кофти работи понякога.

— Виж се, здравеняко. Хвърляш неща из магазина ми като дете. Не смееш да раздаваш удари обаче, защото тук няма деца, които да биеш, а сега влязоха и хора. Ще те видят как удряш жена, ако не ти отвея преди това малката пишка с някой куршум. Дори не си и помисляй да си го изкараш на детето, като се прибереш, негоднико. Не си го и помисляй!

Гласът ѝ набираше сила, револверът беше в ръката ѝ, а двамата новодошли я гледаха изумено. Кори Ранкин си тръгна, без да каже дума повече, прекрачи купчината още пръскащи пяна кенове, бутна вратата и я затръшна след себе си.

Беше казал на сина си да не ходи на острова. Беше му го казал от ясно по-ясно. Единственото, което нареди на онова малко лайно днес, беше да не показва сополивата си физиономия при Дар. Да не кара баща си да изглежда като идиот, давайки повод на някаква кучка да го клюкари и заплашва. А той беше дошъл право тук.

Кори имаше време да размисли, докато управляваше малката си лодка през вълните на пролива под първите капки дъжд. Тогава в съзнанието му изплува една мъдра приказка, която бе чул от баща си навремето, стара шега, която не беше никаква шега всъщност: Какво казваш на жена с две насинени очи? Нищо. Вече си ѝ го казал на два пъти.

Той го бе казал веднъж на онзи хлапак.

Сега щеше да му го каже втори път.

43

Изриъл Пайк остави бейзболната си шапка на масата, изчегърта с нож чипа от ботуша си и го пъхна при другия в подплатата на шапката. Не знаеше дали така няма да прецака нещата и да покаже на Карузо, че ги е намерил, но нямаше друг избор, понеже това бяха единствените му ботуши. Взе мобилния телефон, който Салазар му бе оставила, този път без предишната увереност. Една част от него все още имаше доверие на Салазар. Друга част си спомняше измислената ѝ работна група.

Ако се задаваха неприятности обаче…

Той пъхна телефона в джоба си. През прозореца просветна мълния като предупредителен сигнал.

Преди да излезе от къщи, събра всичките дребни пари, които имаше, общо девет монети по 25 цента, и ги уви в изолирбанд. На двора намери стар маркуч под отдавна пресъхнал кран. Гумата се беше разпаднала с времето, но откри здраво парче от трийсетина сантиметра. Отряза го в двата края, напълни го с пясък и дребни камъчета и запечата краищата с изолирбанд. Пробва го върху дланта си. Беше достатъчно тежко и задоволително гъвкаво. Пъхна го в десния страничен джоб на панталона си, а в левия пусна завитите на фишек монети. После нахлузи чифт тънки памучни ръкавици от онези, които не затрудняваха движенията на ръцете. Тръгна към шосето, но се спря, поколеба се, после се върна в къщата. Взе си бейзболната шапка с двата чипа за проследяване.

— Я да те видим, Карузо — каза на глас той, сложи си шапката, отново излезе навън и пое по шосето към работилницата.

Бурята, предизвестена от спарения въздух, нахлуваше с пълна сила; заплющяха едри капки дъжд и тъмни облаци захлупиха посивялото море. Добре. Колкото по-лошо време, толкова по-малко зяпачи. Хеликоптерите, вездесъщи след откриването на труповете на „Мерео“, ги нямаше вече; всички репортери, изпратени да гонят сензации, сега ги гонеха някъде другаде. Островът добавяше само местен колорит, и то в ограничени количества. От един момент нататък не си струваше нито усилието, нито горивото. Яхтата беше откарана в Рокланд, или може би в Бостън — кой би могъл да каже? Семействата на убитите бяха разпръснати из цялата страна. Петнайсетте минути слава на Салвейшън Пойнт избледняваха бързо.

Вятърът развяваше жълтата полицейска лента по оградата около работилницата. От нея нямаше никакъв смисъл, освен да привлича внимание и да подхранва мелницата за клюки, но Стърлинг не бе пропуснал възможността да загради всичко в жълто. Изриъл заобиколи оградата и отиде до главния кей, навел глава срещу вятъра, като се оглеждаше за лодката на Кори Ранкин. Спасителна лодка за яхта — това беше официалното ѝ наименование. Доста иронично, ако човек си падаше по черния хумор.

От лодката нямаше и следа. От моторницата на Стърлинг с емблемата на шерифството — също.