Фурията на Академа

Не очакваше да успее да заспи, но когато отново ги отвори, през отсрещния прозорец струеше слаба светлина, а вратът и раменете ѝ се бяха схванали. Трябваше да примигне няколко пъти, за да прогони съня от очите си.

– Аха – рече Сирай. – Добро утро, холтър.

– Утро? – рече Исана. Тя потисна една прозявка и се понадигна. Под главата ѝ беше подложено сгънато наметало и тя беше завита с тежко, меко одеяло. – Нима съм заспала?

– Дълбоко – потвърди Сирай. – Дори не помръднахте, когато спряхме през нощта, и Ролф бе толкова мил да ви заеме наметалото си, преди да потеглим отново.

– Съжалявам – рече Исана. – Вие също успяхте да си починете, нали?

– Все още не – отвърна куртизанката. – Седях тук, както ви бях обещала – ако не се смятат няколкото минутки, когато се наложи да сляза, и тогава ви охраняваше Ролф.

– Съжалявам – повтори смутено Исана и предложи наметалото на Сирай. – Вземете го, моля ви. Трябва да си починете.

– И да ви оставя без събеседник? – каза Сирай. – Що за спътница ще бъда, ако постъпя така? – Тя леко се усмихна на Исана. – В рода ми има призователи на метал. Мога да изкарам дни наред, без да спя.

– Това не означава, че е полезно за вас – каза Исана.

– Трябва да призная, че по принцип нещата, които не са полезни за мен, се оказват най-привлекателни – отвърна Сирай. – Освен това след около час пристигаме в столицата.

– Но нали казахте, че ще ни отнеме поне цял ден?

Сирай се намръщи и погледна през прозореца. Синьо-бялата светлина на зората, чиста и ясна, караше кожата ѝ да сияе, а тъмните ѝ очи изглеждаха още по-дълбоки.

– Така трябваше да бъде. Ролф каза, че сме извадили късмет с необичайно бързи ветрове. Досега не ми се беше случвало нещо такова, дори при пътуването между два града, камо ли при полет от дълбоката провинция.

Исана се замисли за миг. Това развитие на нещата променяше всичко. Оставаше ѝ по-малко от час да се подготви за столицата, а това може би беше единствената ѝ възможност да поговори насаме със Сирай. Съвсем малко време, за да научи колкото се може повече от разговорите си с нея, което означаваше, че няма смисъл да се опитва да любезничи.

Исана си пое дълбоко дъх и се обърна към куртизанката.

– Често ли пътувате по този маршрут?

– По няколко пъти в сезон. Господарят ми намира всякакви поводи да ме изпраща до различни градове.

– Господар. Имате предвид Гай – каза Исана.

Сирай сви замислено устни.

– Аз съм лоялен поданик на Короната, разбира се – отвърна тя. – Но собственикът ми е лорд Форций Руф. Той е братовчед на Върховния лорд на Форция и има имения в северната част на долината.

– Значи, живеете в самата долина Амарант? – попита Исана.

– За момента, да – отговори Сирай. – За съжаление, ще изпусна цъфтежа на овощните градини. Тогава райско ухание обгръща цялата долина. Виждали ли сте я?

Исана поклати глава.

– Наистина ли е толкова красива, както говорят всички?

Сирай кимна и въздъхна.

– Дори повече. Колкото и да обичам да пътувам, винаги тъгувам по дома. Но все пак се радвам, че мога да пътешествам, и се радвам още повече, когато се прибирам. Може би ми е провървяло двойно.

– Очевидно е прекрасно място. – Исана отпусна ръце в скута си. – И още по-прекрасна тема за отвличане на вниманието.

Сирай погледна отново Исана и се усмихна.

– Нали?

– Значи, сте една от Курсорите?

– Скъпа, аз съм просто една прочута робиня за удоволствия, която прави услуга на Гай от името на господаря си. Дори да бях свободна, не мисля, че имам подходящия темперамент за тази професия. Героизъм и дълг, и всякакви такива. Направо изтощително.

Исана повдигна вежди.

– Предполагам, че Короната няма да има полза от шпионка, която разправя наляво и надясно каква е.

Сирай се усмихна.

– Много разумна мисъл, скъпа.

Исана кимна, продължавайки да не долавя с призователските си сетива присъствието на Сирай. Това силно я притесняваше. Спътницата ѝ бе една от верните поданици на Първия лорд – беше сигурна в това. Защо иначе Курсорите ще изпратят точно нея за спътница на Исана? Което означаваше, че не бива да сваля гарда си. Дългът на Сирай бе да защитава интереса на Гай, а не нейния. Но в същото време Исана не беше толкова глупава да смята, че няма нужда от ескорт в Алера Империя, столицата на цялата държава. Тя никога не бе посещавала някой от големите градове, които образуваха сърцето на алеранското общество. Знаеше, че по време на Фестивала по изпращането на зимата в столицата се създаваха най-различни политически и икономически фракции. Беше чувала разкази за шантажи, изнудвания, убийства и още по-лоши неща, а животът ѝ в провинцията не я беше подготвил да се справя с подобни проблеми.

Исана знаеше много добре, че с идването си в столицата щеше да се изправи пред смъртоносна опасност. Враговете на Гай щяха да я нападнат не заради нещо, което е извършила, а заради онова, което представлява. Исана беше символ на подкрепата за Първия лорд. Веднъж враговете на Гай вече се бяха опитали да унищожат този символ. Със сигурност щяха да опитат отново.

Стомахът ѝ се сви от неприятно, болезнено чувство.

Тави също беше символ.