Фурията на Академа

Исана щеше да се нуждае от придружител, който да ѝ помогне да се оправи из предателските подводни течения в столицата, и Сирай бе единственият ѝ съветник и най-важен съюзник. Ако възнамеряваше да защитава Тави от всички смъртоносни заговори, Исана трябваше да си осигури подкрепата на куртизанката по всички възможни начини. Проблясъците на искреност просто не бяха достатъчни.

– Сирай – каза Исана. – Имате ли семейство?

Лицето на дребничката куртизанка внезапно стана непроницаемо.

– Не, скъпа.

Исана не почувства нищо от Ручей, но внезапно я осени проз­рение и очите ѝ се разшириха.

– Искате да кажете, вече не.

Сирай повдигна едната си вежда и я погледна изненадано, но после кимна, без да отмества поглед.

– Вече не.

– Какво се случи? – попита Исана с нежен глас.

Сирай помълча за няколко мига, след което отговори:

– Една година холтът ни бе връхлетян от болест. Ужасна болест, която отне живота на съпруга и дъщеря ми. Тя бе само на три седмици. Брат ми и родителите ми също починаха. Както и останалите хора. Оцелях само аз, но никога повече няма да мога да имам семейство.

Сирай извърна глава и погледна през прозореца. После положи длан върху корема си и неприкритата ѝ, почти непоносима болка връхлетя Исана като вълна гореща вода.

– Извинявайте – каза тя на куртизанката и поклати глава. – Никога не бих предположила, че сте израснали в холт.

Сирай се усмихна, без да поглежда към Исана.

– Станах робиня доброволно, след като се излекувах. За да ги погреба подобаващо. И точно там се превърнах в... – тя замълча многозначително – куртизанка. Много от другите са били намерени точно като мен.

– Извинявайте – каза Исана. – За това, че ви накарах да си припомните болката.

– Няма нужда, скъпа. Оттогава мина толкова много време.

– По вида ви не може да се съди.

– Призоваването на вода също се среща в семейството ми – отвърна Сирай с леко приповдигнат тон, който Исана знаеше, че е изкуствен. – Далеч не толкова силно, както при вас, холтър, но все пак мога да изгладя някоя друга бръчка.

Лектиката се наклони и Исана усети как леко ѝ се завива свят. Тя погледна отчаяно през прозореца, но видя само гъста бяла мъгла. Единият ѝ крак се повдигна леко от пода и гърлото ѝ се сви от страх.

– Успокойте се – каза Сирай и постави ръка върху коляното на Исана. – Спускаме се. Почти стигнахме. Ще се приземим след няколко минутки.

Исана притисна дланта си към ръката на Сирай. Пръстите на куртизанката пареха като от треска. Ръката на Исана сигурно ѝ се струваше леденостудена.

– Не остана много време.

– Какво искате да кажете?

Исана се насили да откъсне поглед от замайващата гледка през прозореца и погледна другата жена право в очите.

– Сирай – каза тя с треперещ глас, – ако можехте да ги върнете, щяхте ли да го направите?

Очите на Сирай се разшириха от изумление, което бързо се превърна в хладен, режещ като скъпоценен камък гняв.

– Що за въпрос е това, скъпа? – отвърна тя, без да променя тона си. – Разбира се, че щях.

Исана взе ръката ѝ в своите и се наведе напред, вперила пог­лед в очите ѝ.

– Затова се съгласих да дойда на фестивала. Семейството ми се намира в опасност. Гай не ме интересува. Не ме интересува кой ще седи на трона. Не ме интересуват политиката, заговорите или властта. Интересува ме само, че детето, което отгледах, е в опасност и че брат ми може да загине, ако не му изпратя помощ. Те са единственото, което ми остана на този свят.

Сирай леко наклони глава в мълчалив въпрос.

Исана почувства как гласът ѝ потрепери, когато произнесе двете думи:

– Помогнете ми.

Сирай бавно изпъна рамене и съчувствието в очите ѝ се стопи.

Исана стисна силно ръката ѝ.

– Помогнете ми

.

Тя усети болката на Сирай, но лицето и очите на жената останаха напълно спокойни.

– Да ви помогна. За сметка на дълга към моя господар?

– Ако е нужно – отвърна Исана. – Аз съм готова да направя всичко, за да им помогна. Но не знам дали ще мога да се справя сама. Моля ви, Сирай. Те са моето семейство.

– Съжалявам, холтър, че роднините ви са в опасност. Но слугите на Короната са единственото семейство, което аз познавам. Аз ще изпълня своя дълг.

– Как можете да го кажете? – попита Исана. – Как може да сте толкова равнодушна?

– Не съм равнодушна – отвърна Сирай. – Знам какво е заложено тук – по-добре от всеки друг. Ако зависеше само от мен, щях да забравя за проблемите на страната, за да спася семейството ви.

В думите ѝ прозвуча чистата, неподправена истина, но и твърдост и решимост. Сърцето на Исана бе пронизано от нова агонизираща болка от страх за семейството ѝ. Тя наведе глава и затвори очи, опитвайки се да проумее сложната, но и прикрита плетеница от чувства на куртизанката.

– Не разбирам.

– Ако зависеше от мен, щях да ви помогна. Но не зависи – отвърна Сирай. В гласа ѝ прозвучаха едновременно състрадание и неотстъпчивост. – Заклела съм се да служа на страната си. Светът на Карна е студено и жестоко място, милейди. Изпълнен е с опасности и врагове на нашия народ. И само държавата може да ги защити.

Неочаквано горчиво презрение сви гърлото ѝ. Исана се изсмя подигравателно.