Гай-джин

Лим вървеше малко по-напред и им осветяваше пътя по тесните пусти улици. В Канагава беше тихо, макар че от време на време иззад високите стени, пронизани тук-там от малки залостени портички, избухваше буен пиянски смях, мъжки и женски. Висяха множество декоративни табели на японски.

— Това кръчми и хотели ли са? — попита тя.

— Предполагам, че е така — рече Марлоу деликатно.

Лим ги чу и се изсмя тихо. Неговият английски беше перфектен — беше го учил в мисионерското училище в Хонконг. Според инструкцията той внимателно криеше този факт и винаги използваше пиджин, като се преструваше на глупав; по този начин научаваше много тайни, които имаха огромна стойност за него и за неговите началници от Тонг14, както и за техния водач — славния Чжан, Гордън Чжан, компрадора на компания Струан. Компрадор е човек, обикновено от добро евразийско семейство, необходим като посредник между европейските и китайските търговци, който свободно владее английски език и китайските диалекти и в чиито ръце са съсредоточени поне десет процента от всички сделки.

„О, надута, млада госпожице, преливаща от незадоволена страст — мислеше развеселено Лим, тъй като знаеше много неща за нея, — чудя се, кой от тези смрадливи кръглооки пръв ще те разтвори широко и ще влезе в също толкова миризливата ти женска порта? Наистина ли е толкова недокосната, колкото се преструваш, или внукът на Зеленоокия дявол Струан вече се е насладил на облаците и дъжда? В името на всички богове, големи и малки, доста скоро ще го узная, защото твоята прислужничка е дъщеря на третата братовчедка на сестра ми. Вече зная, че късите ти косъмчета отдолу се нуждаят от оскубване, че са руси като косата ти и прекалено гъсти, за да задоволят цивилизован човек, но навярно се харесват на варварите. Пфу!

Аййиайя, но животът е интересен. Обзалагам се, че това нападение ще причини на двамата чужди дяволи и на говноядците по тези острови много проблеми. Чудесно! Дано всичките се издавят в собствените си лайна!

Интересното е, че внукът на Зеленоокия дявол е тежко ранен и така продължава лошата джос на всички мъже от неговия род, интересно, че нашият най-бърз куриер вече носи новината тайно към Хонконг. Колко съм умен. Но нали съм от Средното кралство и, разбира се, съм по-висше същество.

Ала лошият вятър за един е добър за друг. Новината сигурно страшно ще снижи цената на акциите на Търговската къща. С тази предварителна информация аз и приятелите ми ще спечелим много. В името на всички богове, ще заложа десет процента от печалбата си на следващите надбягвания в Хепи Вали за коня с номер четиринайсет, днешната дата според варварското летоброене.“

— Хо! — извика той и посочи с ръка. Централните кули на храма се извисяваха над уличките и сокаците сред мънички едноетажни къщички, всички отделени една от друга, макар и скупчени като кутийки на медена пита.

Двама гренадири и един сержант стояха на стража пред портата на храма, добре осветена с петролни лампи, а до тях — Бабкот.

— Здравей, Марлоу — рече той усмихнат. — Това е неочаквано удоволствие, добър вечер, госпожице. Какво е…

— Извинете, докторе — прекъсна го Анжелик, като се взря в него, поразена от ръста му, — но чухме, че Малкълм, г-н Струан, бил тежко ранен.

— Съсечен е доста лошо, заших го и сега спи дълбоко — отвърна Бабкот непринудено. — Дадох му успокоително. Ще ви заведа при него след секунда. Какво става, Марлоу, защо…

— А Филип Тайърър? — пак го прекъсна тя. — И той ли е тежко ранен?

— Само повърхностна рана, госпожице, няма с какво да им помогнете в момента, и двамата са упоени. Защо водите моряците, Марлоу?

— Адмиралът смята, че е по-добре да имате малко допълнителна охрана — в случай на евакуация.

Бабкот подсвирна.

— Сериозна ли е работата?

— Точно сега се провежда съвещание. Адмиралът, генералът, сър Уилям заедно с френски, руски и американски представители и… и търговското братство — добави Марлоу сухо. — Предполагам, че е доста разгорещено. — Той се обърна към сержанта от Кралската флота: — Охранявайте легацията, сержант Кръмп, по-късно ще инспектирам постовете — и добави към пехотинския сержант: — Моля, окажете на сержант Кръмп помощта, от която се нуждае, разквартирувайте хората му и т.н. Вашето име, моля?

— Тауъри, господине.

— Благодаря ви, сержант Тауъри.

Бабкот каза:

— Може би и двамата ще ме последвате? Чаша чай?

— Благодаря ви, не — отвърна тя, като се опитваше да бъде учтива, но нетърпението я глождеше, а и не харесваше начина, по който англичаните запарваха чая и го предлагаха с повод и без повод. — Искам да видя г-н Струан и г-н Тайърър.

— Разбира се, веднага. — Лекарят, вече преценил, че тя е на път да се разплаче всеки момент, реши, че наистина ще й е нужна чаша чай, може би с капка бренди в него, за приспивателно, преди да си легне. — Боя се, че младият Филип, горкото момче, беше изпаднал в шок — трябва да е било ужасно и за вас.

— Той добре ли е?