Читаем Гай-джин полностью

— Доктор Бабкот вече ги е уведомил в Канагава, те вече са отрекли да знаят каквото и да било за инцидента и по всяка вероятност ще се придържат към тази линия, и ще продължат да го правят. Британски поданик е убит брутално, друг — сериозно ранен; непростимо е, че нашата прекрасна млада чуждестранна гостенка е уплашена почти до смърт — тези действия, трябва да подчертая това, което г-н Макфей така правилно посочи, за първи път са извършени от идентифициран престъпник. Правителството на Нейно величество няма да остави това безнаказано… — За момент гласът му потъна сред шумни възгласи, после той добави: — Единственото нещо, което трябва да решим, е наказателната мярка, как ще продължим и кога? Г-н Адамсън? — обърна се той към американеца.

— Тъй като ние не сме замесени, нямам никаква официална препоръка.

— Граф Сергеев?

— Моето официално мнение — предпазливо изрече руснакът — е да нападнем Ходогая и да я направим на пух и прах заедно с всички хора от Сацума. — Той беше малко над трийсетте, силен, аристократичен и с брада, оглавяваше дипломатическата мисия на цар Александър II. — Форсирано, масирано, жестоко и незабавно нападение е единствената дипломация, която японците някога ще разберат. Моят военен кораб ще сметне за чест да поведе атаката.

Настъпи необикновена тишина.

„Досетих се, че отговорът ви ще е такъв — помисли си сър Уилям. — Май сте прав. Ех, Русия, красивата, удивителна Русия, какъв срам, че сме врагове. Най-хубавото време в живота си прекарах в Санкт Петербург. Но все едно, вие няма да се ширите в тези води, миналата година спряхме нахлуването ви на японските острови Цушима и тази година няма да ви дадем да отмъкнете техния Сахалин.“

— Благодаря, скъпи графе. Г-н фон Хаймрих?

Прусакът беше възстар и лаконичен:

— Нямам какво друго да кажа, г-н генерален консул, освен официално да подчертая, че моето правителство ще сметне въпроса за проблем на вашето правителство, който не се отнася до малките страни.

Сьоратар пламна:

— Не смятам…

— Благодаря за мнението ви, господа — твърдо заяви сър Уилям и с това прекрати назряващата помежду им кавга. „Вчерашните депеши на Министерството на външните работи от Лондон сочат, че Британия скоро може да се окаже замесена в друга безкрайна европейска война, този път като воюваща страна, тъй като гордата Франция воюва с гордата експанзионистична Прусия, но нямаше прогнози на чия страна. Защо, дявол да го вземе, проклетите чужденци не могат да се държат като цивилизовани хора, проклет да съм, ако зная.“ — Преди да направим заключение — продължи той все със същата твърдост, — тъй като всички видни личности са тук и досега не сме имали такава възможност, мисля, че се налага ясно да формулираме нашия проблем: съществуват законни споразумения с Япония. Ние сме тук, за да търгуваме, а не да завладяваме територии. Налага ни се да контактуваме с бюрократите от Бакуфу, които са като сюнгери — веднъж се преструват на всемогъщи, а в следващия момент се правят на безпомощни пред отделните крале. Никога не можахме да се доберем до истинската власт, тикуна или шогуна — дори не знаем дали такъв наистина съществува.

— Трябва да съществува — обади се хладно Хаймрих, — защото нашият прочут германски пътешественик и лекар доктор Енгелберт Кемпфер, който е живял в Дешима от 1690 до 1693, преструвайки се на холандец, описва, че го е посетил в Йедо на тяхното годишно поклонение.

— Това не доказва, че и днес все още съществува — вметна Сьоратар язвително. — Както и да е, приемам, че има шогун, и Франция одобрява преките връзки с него.

— Мисъл, достойна за възхищение, господине — почервеня сър Уилям. — И как да постигнем контактите?

— Да изпратим флотата срещу Йедо — веднага се намеси руснакът, — да изискаме незабавна аудиенция, инак вие ще разрушите града. Ако имах хубава флота като вашата, щях първо да изравня половината град със земята, после да искам аудиенция… нещо повече, ще заповядам на този туземен тикун-шогун да се яви на борда на моя флагман призори на следващия ден и ще го обеся.

Мнозина изкрещяха одобрително.

Сър Уилям каза:

— Това, разбира се, е един от начините, но правителството на Нейно величество ще предпочете малко по-дипломатично решение. Освен това: ние почти не разполагаме с достоверни сведения какво става в страната. Ще съм благодарен, ако всички търговци помогнат да получим информация, която може да се окаже полезна. Г-н Макфей, измежду всички търговци вие би следвало да сте най-информиран, можете ли да ни помогнете?

Макфей предпазливо отговори:

— Ами преди няколко дни един от японските ни доставчици на коприна казал на нашия китайски компрадор, че някои от кралствата — той използвал думите „феодални владения“ и нарекъл кралете „даймио“ — били въстанали срещу Бакуфу, в частност Сацума, а също и краищата, наречени Тоса и Чошу…

Сър Уилям забеляза незабавния интерес на останалите дипломати и се почуди дали е било разумно да зададе въпроса пред всички.

— Сацума е близо до Нагасаки, на южния остров Кюшу — рече Адамсън. — Но къде са Чошу и Тоса?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аквитанская львица
Аквитанская львица

Новый исторический роман Дмитрия Агалакова посвящен самой известной и блистательной королеве западноевропейского Средневековья — Алиеноре Аквитанской. Вся жизнь этой королевы — одно большое приключение. Благодаря пылкому нраву и двум замужествам она умудрилась дать наследников и французской, и английской короне. Ее сыном был легендарный король Англии Ричард Львиное Сердце, а правнуком — самый почитаемый король Франции, Людовик Святой.Роман охватывает ранний и самый яркий период жизни Алиеноры, когда она была женой короля Франции Людовика Седьмого. Именно этой супружеской паре принадлежит инициатива Второго крестового похода, в котором Алиенора принимала участие вместе с мужем. Политические авантюры, посещение крестоносцами столицы мира Константинополя, поход в Святую землю за Гробом Господним, битвы с сарацинами и самый скандальный любовный роман, взволновавший Средневековье, раскроют для читателя образ «аквитанской львицы» на фоне великих событий XII века, разворачивающихся на обширной территории от Англии до Палестины.

Дмитрий Валентинович Агалаков

Проза / Историческая проза