Гай-джин

— Един сребърен таел казва този цивилизован човек, може да ви победя пет или седем пъти на маджонг27.

— Става! — отвърна мъжът грубо, макар А Ток да бе майсторка в играта.

— За какво си говорите? — попита Струан.

— Слугински дрънканици, нищо особено, синко.

Когато свършиха с тоалета му, китайците го облякоха в чиста риза.

— Благодаря. — Струан се чувстваше освежен.

Те се поклониха учтиво и излязоха.

— А Ток, залости вратата й тихо.

Жената се подчини. Острият й слух долови шумоленето на поли в съседната стая и тя реши да е нащрек. „Отвратителна чуждестранна развратница с дяволска утроба и с нейната нефритова порта, така й текат лигите за господаря, че всеки цивилизован човек може да чуе как си преглъща слюнката.“

— Запали свещта, моля те.

— А? Зле си с очите ли, синко?

— Не, няма такова нещо. Кибритът е на бюрото. — Кибритът беше последен шведски патент, обикновено го държаха заключен, защото често изчезваше. Дребните кражби бяха обикновено нещо в Азия. Тя взе един кибрит разтревожена, не разбираше защо клечките не могат да се запалят никъде другаде, освен отстрани на специалната кутия. Бе й го обяснил, но А Ток само мърмореше нещо за чуждестранните дяволски магии.

— Къде да поставя свещта, синко?

Посочи масичката до леглото, където лесно можеше да я стигне.

— Тук. Сега ме остави за малко.

— Ама, аййиайя, трябва да поговорим, толкова много неща трябва да обмислим.

— Зная. Само ме изчакай отвън и не пускай никого, докато не ти извикам.

Мърморейки, бавачката излезе. Многото приказки и лошите новини изтощиха Струан, той едва-едва закрепи свещта отстрани на леглото, после легна за миг.

Преди четири години, за шестнайсетия му рожден ден, майка му го заведе на хълма да си поговорят насаме:

— Сега си вече голям, за да научиш някои тайни на Търговската къща. В нея винаги ще има тайни. Баща ти и аз ще пазим някои от тях, докато станеш тай-пан. Аз ще крия едни от баща ти, а други — от теб. Сега ще ти споделя нещо, не с него или с братята и сестрите си. Тази тайна не бива да се споделя с никого при никакви обстоятелства. С никого, обещаваш ли ми пред Бога?

— Да, мамо, заклевам се.

— Първо: някой ден може да ни се наложи да си разменяме лична или опасна информация в писмо — никога не забравяй, че написаното може да се прочете от чужди очи. Когато и да ти пиша, винаги ще добавям П.С. Обичам те. Ти ще правиш същото, винаги, без да го пропускаш. Но ако липсва П.С. Обичам те, тогава писмото съдържа важна и тайна информация от мен до теб или от теб до мен. Гледай! — Тя запали няколко клечки кибрит и ги задържа под лист хартия, не го подпали, но без малко да го опърли, пламъкът се местеше под редовете. Невероятно! Появи се скрито съобщение: „Честит Рожден ден, под възглавницата ти има чек за десет хиляди лири. Пази го тайно, харчи ги разумно.“

— О, мамо, наистина ли? Наистина ли са десет хиляди?

Да.

— Аййиайя! Но как го направи? Написаното!

— Вземи чиста перодръжка или писалка и напиши твоето съобщение внимателно с течността, която ще ти дам, или с мляко, после остави написаното да изсъхне. Когато нагрееш листа, както го направих, то ще се появи. — Тя драсна друга клечка и подпали крайчето на листа. Двамата мълчаливо гледаха как той изгоря. Майка му изсипа пепелта на земята и я настъпи с ботушите си. — Когато станеш тай-пан, не се доверявай никому — добави със странен глас, — дори и на мен.

Сега Струан държеше писмото й над пламъка на свещта. Думите се появиха, нямаше грешка — нейният почерк.

„Съжалявам, че трябва да ти съобщя, но баща ти умря в агония, препил с уиски. Той трябва да е подкупил слуга, за да се измъкне навън. Повече ще ти кажа лично. Благодаря на Господа, че той се спаси от нещастието си, но за това са виновни Брок, моят проклет баща и брат ми Морган, които не ни даваха мира и предизвикаха неговите удари — баща ти получи последния точно когато ти замина. Разбрахме, но вече беше твърде късно, за тяхната тайна победа на Хавайските острови срещу нас. Джейми знае подробностите.“

Струан спря за миг, прилоша му от гняв, „ще си уредим сметките“, обеща си той, после продължи:

„Пази се от нашия приятел Дмитрий Сибородин. Открихме, че е таен агент за оня революционно настроен президент Линкълн, а не за Юга, както се преструва. Пази се от Анжелик Ришо…“

Сърцето му се сви от внезапен страх.