Генетичният генерал

— Щом вие ми го казвате, защо да го чета? Обяснете ми какво става с вас сега?

— Малко остава да се побъркам — лицето на Лий оставаше каменно, докато говореше. — Това е неизлечимо. родил съм се с тази особеност. Лекарите казват, че нямам представа от добро и лошо, че не мога да се ръководя от абстрактни правила. Лекарят, който проведе прегледите при първото сключване на договор, каза, че винаги ще ми е нужен жив бог. Ако кажете да прережа гърлото на първият срещнат, ще го извърша веднага. Ако искате да прережа своето гърло — също ще го направя.

— Не звучи много привлекателно.

— Да, но е истина. От мен няма да научите много. Приличам на щик, който дълго време е търсил пушката си. Сега я намерих, можете да ми вярвате. Вземете ме за малко, за пробен срок. Ако искате за пет, ако искате за десет години, а ако искате — до края на живота ми. Само не ме отпращайте. — Лий леко се завъртя и посочи вратата. — Зад нея е адът, коменданте. Тук е всичко, което ми трябва. Тук е раят.

— Не зная — бавно произнесе Донал. — Просто не зная дали ще се справя с такава отговорност.

— Няма да носите отговорност — очите на Лий блестяха. Донал разбра, че бившият миньор е изплашен — страхуваше се да не му откажат. — Проверете ме. Дайте някаква заповед. Кажете да легна на пода и да лая. Заповядайте да си отсека лявата ръка. Веднага след като ми присадят нова, аз пак ще чакам вашите заповеди. — Ножът отново се появи. — Искате ли да пробваме?

— Достатъчно! — заяви Донал. Ножът изчезна. — О’кей. Взимам договорът ви. Стаята ми е горе, третата отдясно. Идете там и ме чакайте.

Лий просто кимна. Не отрони нито дума за благодарност. Обърна се и тръгна. Донал замислено поклати глава. Усещаше почти физическа тежест на раменете си. Докато крачеше към библиотеката, продължи да поклаща глава.

ОФИЦЕР ПО СВРЪЗКАТА

— Добре дошли на борда — поздрави помощник-капитанът. — Казвам се Елмин Клей Андерсън.

Беше човек с приятно лице, над тридесет годишен, с гъста черна коса. Изглеждаше така, сякаш цял живот се е занимавал с лека атлетика.

Донал тъкмо бе преминал шлюзовата камера. Представи се:

— Комендант Донал Грим.

Отдадоха си чест, след което си стиснаха ръцете.

— Имате ли опит и познания за кораби от този клас? — попита Андерсън.

— Само един осемнадесетдневен тренировъчен полет, организиран от Академията на Дорсай — отвърна Донал. — Запознат съм с въоръжението и командването на екипажа, но не знам нищо от техническо естество.

— Командването и въоръжението на кораби от клас CJ не са много сложни. Вие ще бъдете старши офицер след мен и ако нещо се случи… — Андерсън направи ритуален жест, докосвайки бялата стена с пластмасова облицовка. — Не искам да кажа, че това ще стане. Капитанът може да ни измъкне от всякаква ситуация. Но все пак трябва да сте подготвен да ни помогнете, ако нещо се случи.

— Да, разбира се.

— Желаете ли да се запознаете с кораба?

— Не, благодаря.

При влизането в каютата Донал завари там Лий, който разопаковаше багажа. Тъй като единствената койка бе предназначена за Донал, ординарецът измъкна един преносим хамак и го закачи.

— Всичко ли е наред? — обади се Донал.

— Да — кратко отвърна Лий.

Както и преди, той забравяше да добавя „сър“. Донал вече имаше собствен опит в контактуването с хора, които изискват буквално изпълнение на заповедите, и затова не държеше на формалностите.

— Оформихте ли договора ми? — попита Лий.

— Не ми остана време. Знаете, че не бива да се избързва.

— Знам. Винаги досега просто съм го давал. Когато изтече срока си го прибирам обратно заедно с парите.

— Обикновено оформянето на един договор трае няколко седмици и дори месеци — каза Донал.

След това обясни, че договорът е собственост на планетата, откъдето е родом приносителят. Поради тази причина сключването на договор става с участието на правителствата както на наемателя, така и на наемника. Всяко правителство се грижи за собствената си изгода и затова да поддържа така нареченото „договорно равновесие“, което им позволява да търсят за размяна специалисти, от които имат нужда. Въпреки че Донал е частен наемател и може сам да се грижи за плащанията по договора, сделката трябва да бъде осъществена със знанието и съгласието на правителството на Дорсай и правителството на Коби, където е роден Лий.

— В голяма степен тази процедура е една формалност — увери го Донал. — Имам право да ви наема, защото съм стигнал до званието комендант. Освен това наемането ви е официално регистрирано. Следователно вашето правителство не може да ви отзове за изпълнение на специални задачи.

Лий кимна — по този начин изрази облекчението си.

— Внимание! — внезапно се обади глас от комуникатора. — Съобщение за щабният офицер по свръзката Донал Грим. Комендант Грим да се яви незабавно на флагманския кораб.

Донал предупреди Лий да не се бърка в работата на екипажа и излезе.