Генетичният генерал

— Може би ще се опитат да организират оттам нападение върху двете планети?

— Не, не — гласът на маршала беше рязък и раздразнен. Масивното му лице се наведе над картата. — Това е нелепо, както и опита да се колонизира Ориента. Не биха могли да създадат база и да я снабдяват така, че да организират нападение над две големи планети с добре въоръжена армия и развита промишленост. Невъзможно е да се завоюва цивилизована планета. Това е аксиома.

— Аксиомите също може да се окажат неверни — намеси се Донал.

— Какво? — попита Галт. — А, това е Донал. Не ни пречете, ако обичате. — Той се обърна към Лудров и продължи: — Според мен цялата операция не е нищо повече от учение в реални условия. Знаете какво имам предвид, нали?

Лудров кимна. Донал без да иска направи същото. На населените планети нямаше Генерален щаб, който да се съгласи на учения в реални условия. Въпреки това военните ги признаваха. Представляваха неголеми, най-често ръкопашни схватки, които се организираха с две цели: или да се провери подготовката на войските, или да се даде възможност на ветераните, проседели дълго време в гарнизоните, да усетят мириса на боя. Галт беше един от най-старите командири на своето време и винаги се изказваше против такива операции не само на теория, но и на практика. Според него е много по-честно когато войската прояви признаци на умора, тя просто да се разпусне, както се получи на Хармония. Донал също застъпваше това мнение, макар и да съществува принципната опасност войските да забравят на кого служат и да се отдадат на грабежи.

— Какво е вашето мнение? — обърна се Галт към командира на Патрула.

— Не зная, сър — отвърна Лудров. — Струва ми се, че това е единственото разумно обяснение.

Донал отново се намеси:

— Работата е там, че когато човек не оценява реално опасността, стават най-неприятни неща. Оттук следва, че…

— Донал — сухо го прекъсна маршалът. — Вие сте мой адютант, а не военен съветник.

— И все пак… — опита се да настоява Донал, но Галт го сряза с глас, нетърпящ никакви възражения:

— Достатъчно!

— Слушам, сър — покорно отговори Донал.

— Е, какво пък — Галт отново говореше на Лудров. — Ще се отнесем към ситуацията като към изпратена свише възможност да разбием една-две армии на Нептуно-Касидианския флот. Върнете се в Патрула, там ще получите заповедите ми.

Лудров леко наклони глава и се канеше да тръгва, когато се чу характерното свистене от отварянето на пневматична врата. По полираният под отекна звука от приближаващи се стъпки. Обърнаха се и видяха висока, поразително красива жена с червена коса.

— Елвин?

— Попречих ли? — попита тя. — Не знаех, че имате посетител.

— Рас, познавате ли племенницата ми Елвин Рай? Елвин, това е командирът на Синия Патрул Рас Лудров.

— За мен е чест — каза Лудров и леко се поклони.

— О, срещали сме се. Аз поне съм ви виждала някъде — тя му протегна ръка, след което се обърна към адютанта. — Донал, елате с мен за риба.

— Съжалявам — отвърна Донал. — Задържат ме служебните задължения.

— Не, не — Галт размаха огромната си ръка. — В момента няма нищо важно… Ако искате, идете.

— В такъв случай съм на вашите услуги — каза Донал.

— Що за хладни обноски! — възмути се тя шеговито и се обърна към Лудров. — Сигурна съм, че командирът на Патрула не би се поколебал.

Лудров се поклони:

— Никога не се колебая, когато става дума за Рай.

— Видяхте ли, Донал? Ето ви образец. Трябва да се научите да се държите и говорите така.

— Ако службата разрешава — отвърна Донал.

— О, Донал, вие сте безнадежден случай — тя театрално сплете пръсти. — Хайде, да тръгваме.

Обърна се и пое към вратата. Донал я последва.

Лий, същият Лий, който командваше Трета група, го чакаше отвън.

— А, командир на група Лий — изненада се Донал. — Какво ви води насам?

— Вие, сър — каза Лий.

Гледаше в очите на Донал с нещо като предизви-кателство. Точно това изражение Донал разпозна от самото начало.

— Трябва ли ви ординарец?

Донал го изучава известно време, след което попита:

— Защо?

— Получих договора си, когато ни разпуснаха след онази история с Килиън. Ако искате да знаете, аз се пропих. Винаги става така. Без униформа съм алкохолик. Много по-добре се чувствам с мундир, но рано или късно се спречквам с някого… Дълго не можех да осъзная какво искам. Но накрая разбрах. Искам да служа на вас.

— Изглеждате някак… печално.

— Готов съм на всичко. И пиенето ще зарежа. Не е нужно да ми плащате много. Погледнете договора ми. Ако ме наемете, аз ще бъда истински войник. Когато имам работа, не пия. Умея някои неща. Ето, вижте…

Той протегна приятелски ръка, сякаш искаше да му стисне ръката, и изведнъж в нея се появи нож.

— Това е номер на убийците от предградията — каза Донал. — Така ли възнамерявате да ми служите?

— Не — ножът изчезна. — Не и на вас, защото искам да ви служа. Характерът ми е доста тежък и странен. Нужна ми е опо-ра. Трябва ми някой, който да ми сочи пътя, така както на обикновените хора им е необходима храна, вода, дом, приятели. Всичко това го има в психологическия раздел на договора ми, можете да го прочетете.