Генетичният генерал

— Не бъдете глупава и вие — грубо я прекъсна Донал. — Как ще обясните факта, че елитните войски на Обединената Ортодоксална Църква ни нападнаха точно в този момент? Кой освен фанатичните ортодоксали е способен да не остави нито един жив човек в лагера? По план е трябвало да остане само един — Хюго Килиън. Той ще се завърне и ще получи вас като награда за подвига си. Виждате ли колко струва доброто ви мнение?

— Хюго не би могъл…

— Хюго би могъл. Казах ви, че беше глупак. Но също така беше сравнително добър войник. А на Уилям точно това му е трябвало. Знаел е, че Хюго Килиън е достатъчно глупав, за да отиде на среща с вас, но е и достатъчно добър войник, за да остане жив, дори и целият му отряд да е избит. Както казах, той би се завърнал сам. И то като герой.

— Но вие предвидихте това — възкликна момичето. — Каква е вашата тайна? Да не би да имате директна връзка с лагера на ортодоксалите?

— Всичко беше ясно от самата ситуация — отрядът е захвърлен на произвола на съдбата, комендантът по най-глупав начин отива на любовна среща. При тези условия нещо от рода на внезапно нападение е просто неизбежно. И аз си зададох въпроса какъв род войски може да се използват за това и как да ги открием. Войните на Обединената Ортодоксална Църква се хранят с местни растения, приготвени по рецепта на туземците. Миризмата на тази храна е пропила дрехите им. Всеки ветеран от войните на Хармония би могъл да ги открие по този начин.

— Ако носът му е достатъчно чувствителен, ако знае къде да търси…

— Имаше само едно възможно място…

— Все едно — хладно заяви Анеа. — Не става дума за това. — Внезапно тя извика: — Работата е там, че Хюго е бил невинен. Сам го казахте. Дори да се съглася с вас, той е бил просто глупав. А вие го убихте.

Донал уморено въздъхна.

— Престъплението, заради което беше разстрелян комендант Килиън се заключава в това, че той е изоставил войниците си на територията на врага. И за тази постъпка той заплати с живота си.

— Убиец! Махайте се!

Донал беше изумен.

— Но аз току що ви обясних…

— Нищо не сте ми обяснили — гласът й идваше отдалеч, хладен и чужд. — Досега не чух нищо друго, освен скалъпени лъжи за човек, на който не сте достоен да лъскате ботушите! Ще си отидете ли и или да извикам охраната?

— Не ми ли вярвате? — Донал я гледаше с широко отворени очи.

— Вървете си! — Анеа му обърна гръб.

Той се обърна, отвори вратата и излезе в коридора. Движеше се като в мъгла. Продължи да върви, хванал с ръце главата си като човек, който иска да се събуди от кошмарен сън.

Що за проклятие тегне над него? Тя не лъжеше — не бе способна на това. Изслуша обясненията му, но за нея не оз-начаваха нищо. Всичко беше толкова очевидно, толкова ясно — и машинациите на Уилям, и глупостта на Килиън. А тя не ги видя дори когато Донал й ги посочи. Тя, избраницата от Кълтис.

Защо? Защо? Защо?

Самотен и изпълнен със съмнения, Донал отиваше към хотела на маршал Галт.

ЧАСТ ВТОРА

АДЮТАНТ

Срещнаха се в кабинета на маршал Галт, в домът му на Фрийланд. Високият таван и сводестият огромен портал създаваха подтискащо впечатление. Когато застанаха пред бюрото на маршала, той ги представи:

— Капитан Лудров, това е моят адютант комендант Донал Грим. Донал, това е Рас Лудров, командир на Синият Патрул.

— За мен е чест, сър — каза Донал и се поклони леко.

— Радвам се да се запозная с вас, Грим — отвърна Лудров.

Той беше нисък, набит мъж на около четиридесет години, с тъмна кожа и черни очи.

Галт каза:

— Можеш да говориш и пред Донал, независимо колко е поверителна информацията. Какви са донесенията от разузнаването?

— Без съмнение планират експедиция с цел кацане на Ориента. — Лудров се обърна към масата и натисна един бутон. Повърхността й стана прозрачна и се видя карта на системата Сириус. — Ето тук сме ние — посочи той Фрийланд. — Тук е Нова Земя — показалецът му се премести към друга планета, подобна на Фрийланд. — А тук е Ориента — и той показа малка планета близо до звездата. — Преди дванадесет дни планетите бяха в това положение една спрямо друга. Както виждате, звездата ще се намира както между нашите планети, така и между всяка от тях и Ориента. Не биха могли да изберат по-изгодна ситуация от тактическа гледна точка.

Галт промърмори нещо, докато изучаваше картата. Донал с любопитство наблюдаваше Лудров. Акцентът издаваше, че е роден на Нова Земя, но въпреки това заемаше висок пост във въоръжените сили на Фрийланд. Двете планети, разбира се, бяха естествени съюзници, които поддържаха Земята и се противопоставяха на групата Марс — Нептун — Касида. Точно поради тази близост между тях се поддържаше съперничество. Офицер от едната планета много по-бързо би се издигнал в службата в родината си, отколкото на другата.

— Това определено не ми харесва — обади се Галт. — Прилича ми на глупава шега. Хората от техните планети ще бъдат принудени да носят респиратори. Не виждам полза от този плацдарм, дори и да успеят да го завоюват. Ориента не става за колонизация — твърде близко е до Сириус. Иначе да сме я колонизирали отдавна.

Лудров спокойно отбеляза: