Генетичният генерал

— Значи така — продължи Донал, сякаш разговорът не бе прекъсвал. — От тук, от дълбокия космос, трябва да подготвим цялата операция. Капитан Ванърман, извикайте останалите капитани на съвещание.

Ванърман натисна няколко бутона върху командния пулт. Петнадесет минути по-късно всички капитани се събраха в командната ката на флагманския кораб. Освободиха младшите офицери и Донал започна да им обяснява плана си.

— За всички нашият Патрул е тръгнал на разузнаване. В действителност задачата ни е да симулираме нападение над Нептун.

Изчака малко, докато смисълът на думите му стигне до тях, след което продължи да обяснява.

Щяха да създадат модел на планета с помощта на наличното оборудване. Ще се приближават до тази планета, изобразяваща Нептун, по различни начини и от различни места: първо един кораб, после два заедно, после серия единични кораби и така нататък. При появата си до планетата трябва да пускат по едно или две торпеда и незабавно да извършат нов времеви скок. Жителите на планетата трябва да останат с впечатлението, че атаката се осъществява от голям флот, който се стреми да завладее планетата чрез торпедна атака.

Освен това торпедата не са предназначени за разрушаване на корабната защита или за взривяване на повърхността. Те трябва да създадат впечатлението, че са преносители на особен вид радиация или вещество, което постепенно ще умъртви планетата.

Излизането от времевите скокове трябва да се пресметне така, че чрез постоянното завръщане на пет кораба да се създаде впечатление за голям флот.

С тези думи Донал завърши обяснението и попита:

— Някой има ли възражения или забележки?

Зад групата на капитаните Донал забеляза Лий, застанал до стената на командната каюта и изучаващ капитаните с безизразните си очи.

Никой не отговори веднага. След известно време бавно проговори Ванърман, сякаш пое върху себе си отговорността да говори от името на всички.

— Сър — каза той. — Каква е вероятността да попаднем на корабната защита?

— Зная, че е доста голяма. Но ще се постараем да я сведем до минимум.

— Разрешете да попитам: колко пъти трябва да се завръщаме?

— Колкото можем — Донал огледа събеседниците си и продължи: — Искам да сме наясно, господа. Ще вземем всички мерки против стълкновения и загуба на кораби. Но ако не може да се избегне, ще се наложи да рискуваме в името на своя дълг.

— На колко появявания разчитате вие, капитане? — попита Сукайа-Мандез.

— Според мен ще успеем да ги заблудим, че ги напада голям флот, ако непрекъснато се връщаме и ги бомбардираме в продължение на два часа.

— Два часа?! — не повярва Ванърман. Сред събралите се премина лек ропот. — Сър, ако едно появяване трае петнадесет минути, което обхваща два времеви скока и подготовката им, то за един час ще се появяваме по четири пъти. Поради риска от случайни стълкновения и възможно нападение от страна на противника трябва да удвоим това число. Следователно за два часа ще извършим шестнадесет появявания или тридесет и два времеви скока. Сър, дори да напълним екипажите с медикаменти до козирката, никой няма да издържи.

— Познавате ли някой, който се е опитал да направи това, капитане?

— Не, сър, но…

— Тогава откъде знаете, че не е възможно? — Донал не дочака отговор, а продължи: — Ние трябва да го направим. Задачата ни е само да управляваме корабите и да пускаме по две торпеда. Това е доста по-лесно, отколкото да участвате в сражения. Освен това не изисква особени усилия от страна на екипажа.

— Труй Дорсай — промълви Ал Мен.

Донал го погледна с признателност за поддръжката.

— Други въпроси? — рязко попита той.

Капитаните мълчаха.

— Добре. В такъв случай веднага започнете подготовката. Свободни сте, господа.

Изчака да излязат останалите капитани и се обърна към Ванърман:

— Нахранете екипажа и му дайте хубава почивка. Починете и вие. И изпратете, ако обичате, два обяда в моята каюта.

Донал се обърна и напусна командната каюта. Зад него като сянка се движеше Лий. Миньорът не пророни дума, докато не останаха сами в каютата на Донал. Тогава каза:

— Защо му позволихте да ви обиди?

— Да ме обиди? Кой? И как?

— Онзи, дето ви нарече с някаква непозната дума.

Донал се замисли за миг.

— А-а, Ал Мен. Само че той не ме обиди. Напротив. Даде ми да разбера, че е с мен. Той каза „Труй Дорсай“. Това значи „Да живее Дорсай“.

КОМАНДИР НА ПАТРУЛЕН ОТРЯД — II

Нептун никога няма да забрави това.

Над планетата, която бе втора в техническо отношение (някои дори считаха, че е първа), над планетата с огромни материални богатства, над планетата с гигантски запас от знания, над планетата, напълно доверяваща се на своята космическа корабна защита — над тази планета се появи сянката на завоевателите. Жителите й се надяваха на защитата на деветдесет кораба, разположени на стационарни орбити, и както винаги бяха убедени в своята безопасност. Но ето че в небето над тях се появиха вражески кораби и ги бомбардираха с… какво?

Не, Нептун никога няма да може да забрави това.