Генетичният генерал

В петото кресло, увиснал на коланите, седеше Лий. Очите му бяха широко отворени. Следеше приближаването на Донал. От ъгъла на устните му се процеждаше тънка струйка кръв. Личеше, че Лий се е държал като хванато в капан животно — опитал се е да разкъса коланите и да отиде при Донал. Когато дорсаецът се приближи до него, той се опита да заговори, но се чуха само някакви нечленоразделни звуци. Кръвта започна да тече по-силно от устните му.

Най-после успя да проговори:

— Пострадахте ли?

— Не — отвърна Донал. — Стойте спокойно. Какво е станало с устата ви?

— Езикът — изломоти Лий. — Аз съм добре.

Донал разкопча коланите и с ръце разтвори устата на Лий. Употреби доста сила, за да успее. Кръвта се оттече и Донал видя, че езикът на Лий е силно повреден горе-долу по средата.

— Не разговаряйте повече — заповяда Донал. — Не движете езика, докато не зарасне поне малко.

Лий кимна. Лицето му бе абсолютно безизразно. Започна да се измъква от креслото. Докато вършеше това, Донал успя да разкопчее коланите на третият офицер. Извлече го и го положи на пода на каютата. Не усети сърцето му да бие. Започна да му прави изкуствено дишане, но още при първите усилия му се зави свят и бе принуден да се откаже. Бавно се изправи и започна да освобождава Ванърман. Обърна се към Лий и му каза:

— Освободете втория офицер, ако сте в състояние.

Лий се изправи и се зае с поставената му задача.

Двамата заедно положиха тримата фрийландци на пода и им свалиха шлемовете. Ванърман и вторият офицер започнаха да се съвземат, затова Донал реши отново да опита да помогне на третия офицер чрез изкуствено дишане. Но щом го докосна усети, че тялото вече е започнало да изстива.

Зае се с първия офицер, който беше все още в безсъзнание. След известно време човекът започна да диша по-дълбоко и по-спокойно, отвори очи. Но по погледа му личеше, че нищо не разбира — нито къде се намира, нито кой е до него.

Донал се обърна към Ванърман:

— Как че чувствате?

Фрийландският капитан се опита да се приповдигне на лакът. Донал му помогна. След това извика Лий и заедно сложиха Ванърман в креслото, а после му помогнаха да стане.

Веднага след като отвори очи, Ванърман погледна към командния пулт. Без да отрони дума, той се наведе и натисна един от бутоните.

— Всички секции — дрезгаво прошепна той в микрофона. — Докладвайте!

Никакъв отговор.

— Докладвайте! — повтори той.

Показалецът му натисна съседен бутон. По целия кораб се разнесе тревожен звън. Когато престана, от говорителя се чу слаб, отпаднал глас:

— Докладва четвърта оръдейна секция, сър…

Битката над Нептун завърши.

ГЕРОЙ

Сириус залязваше. Яркият малък диск на бялото джудже, което жителите на Фрийланд и Нова Земя наричат с най-различни имена, направи слънчево зайче на стената в спалнята на Донал. Той седна, почти заслепен от двойната светлина, и започна да отваря купищата писма и послания, които бе получил след завръщането си от нептунианската експедиция.

Толкова се задълбочи в това занимание, че не обръщаше внимание на нищо друго. По едно време Лий го докосна по загорялото рамо.

— Време е да се облечете за приема — каза ординарецът.

Държеше сив мундир, ушит във фрийландски стил, върху който нямаше нито един отличителен знак.

— Имам новини за вас. На първо място — тя е тук.

Донал се намръщи, докато обличаше мундира. Елвин бе решила, че трябва да се грижи за него след изписването му от болницата, където се лекуваше от последствията от нептунианската авантюра. Беше убедена, че той все още не може да преодолее последствията от свръхдозата времеви скокове, които бяха извършили. Мнението на лекарите, пък и неговото собствено, беше точно противоположно, но тя така енергично настояваше на своето, че той понякога изпитваше желание да извърши десетина времеви скока, за да я удовлетвори. Но престана да се мръщи, когато отговори:

— Мисля, че това скоро ще свърши. Нещо друго?

— Оня Уилям от Сета, който толкова ви интересува. И той ще присъства на приема.

Донал рязко обърна глава към Лий, но той просто продължи съобщението си. На лицето му нямаше и следа от онези леки чувства, които Донал се бе научил да различава през последните седмици.

— Кой ви е казал, че се интересувам от Уилям?

— Винаги се вслушвате в разговорите за него. Нямам ли право да споменавам за това?

— Няма значение. Искам и занапред да ми казвате за него всичко, което аз не зная. Не знаех, че сте толкова наблюдателен.

Лий вдигна рамене.

— Откъде идва? — попита Донал.

— От Венера. С него има един нептунианец, млад пияница на име Моунтър. Също и едно момиче — една от ония особнячки от Екзотика.

— Избраница от Кълтис?

— Да, нещо такова.

— Какво търсят тук?

— Уилям води преговори на най-високо равнище — как може да пропусне приема във ваша чест?