Генезис

— Как мислите, успял ли е Платон да постигне целите си? — попита екзаминаторът.

— Зависи как дефинирате целите му — започна Анаксимандър. — Ако е искал да наложи еднолична власт — според мен един от основните му мотиви — влиянието му, поне приживе, е несъмнено. По-трудно е да се прецени обаче, ако питате дали е съумял да създаде идеалната държава, в която човекът и обществото да реализират целия си потенциал. От историческа перспектива може би щеше да е по-лесно да отсъдим, ако Адам Форди не беше се раждал.

Почувства как си отдъхва само при споменаването на името му. Три дълги години мислите й се въртяха все около него. Макар Адам да бе живял дълго преди появата й на бял свят, Анакс имаше чувството, че го познава не по-зле от близките си. Беше изучила стотици протоколи, набавила какви ли не данни и, най-важното, по израза на Перикъл „имаше усет за него“. Не успееше ли да впечатли комисията сега, значи не й оставаше никакъв шанс. А тогава… Не, по-добре да не мисли изобщо за такъв вариант. Нали обеща на Перикъл.

— Да, Адам — вметна изпитващият.

Анакс все още не беше срещала човек, в чийто глас да не прозвучи страхопочитание при споменаване на името му. Новите мислители преразглеждаха ролята му с лайтмотива: „Няма значение от коя клечка лумва огънят, важното е, че тъкмо тя е разпалила пожар.“ Ала и те поемаха дъх, преди да го произнесат.

— Анаксимандър, първо искам да чуя нещо за атмосферата, в която живее Адам, и за обкръжението му. Кои са родителите му, как е преминало детството му? Нощта, когато е бил караул, е известна на всички, всеки може да разкаже събитията дума по дума, но животът на Адам не е започнал тогава. Как според теб се е стигнало до този момент?

— Адам е роден през 2058 — започна Анаксимандър. — Първата година го отглеждат в детския център „Тана“. Според легендата майка му го белязала и се преместила в центъра, за да бъде край него, но това почти сигурно не е вярно. Отново се сблъскваме с мита за причинността. Хората, които искат да разберат как се е формирал Адам, не се задоволяват с отговора „всичко и нищо“. Знаем обаче, че Адам се ражда във философската класа. В края на първата година е подложен на обичайните физиологични тестове, изследват и генома му. Потвърждават принадлежността му към съсловието, но бележат файла му с предупреждение. Поне два генетични маркера предполагат бъдеща непредсказуемост в поведението му. Всъщност прословутият Меморандум на Кларк препоръчва да се разгледа възможността за ликвидиране на детето. При нормални обстоятелства щяха да го изследват отново след два месеца. 2059 обаче е годината на втората голяма чумна заплаха; Кларк умира и всичките й вещи са изгорени, за да се предотврати опасността от зараза. Нови тестове така и не се провеждат. Откриват грешката едва когато Адам вече е преминал вербалните тестове и ликвидирането е немислимо. Неразборията с документите продължава, предупредителните забележки остават на заден план и така и не достигат до училищните власти.

— И той влиза направо във философския клас? — намеси се изпитващият.

— Да — потвърди Анаксимандър. — Архивите показват, че блестящият му интелект впечатлявал веднага — особено в областта на математиката и логиката. Отдавала му се и борбата; на тринадесет представя града си на годишния турнир. Тогава за пръв път проявява индивидуализма, който по-нататък го подтиква да изиграе значимата си историческа роля. На турнира среща момиче на име Ребека, също състезателка, и решава, че двамата трябва да се сприятелят. Не го спира фактът, че тя живее в друг град, дори на друг остров. Последната вечер Адам се скрива сред куфарите на съотборниците й. Пропътува седемстотин мили южно от мястото, където живее, и с помощта на Ребека се укрива цели три дни. Накрая готвачът го открива в склада със суха храна на комуната на Ребека. Адам се връща у дома с черен предупредителен знак. Моделът е оформен. Момчето е буйно, импулсивно, наказанията не го плашат, а женската компания го привлича неудържимо. Обикновено тези отклонения довеждат до автоматично прехвърляне на детето в работническото съсловие, но учителката на Адам се застъпва за него, подчертавайки огромния му потенциал. Правят компромис и го прехвърлят в елитната Републиканска гвардейска академия. Това решение, може да се каже, променя коренно историята.

— Ако вярваш в простата причинно-следствена обусловеност.

За пореден път Анакс се изчерви от елементарната грешка. Слуховете твърдяха, че кандидатът няма право на повече от два подобни пропуска. Но пък мълвата разпространяваше какво ли не. Не беше време за такива размисли. Както я предупреди Перикъл, разказът я беше погълнал. Зарече се да внимава с коментарите.

— А ние, естествено, не вярваме. Съжалявам.

Не срещна разбиране. Почуди се какво ли би могло да ги извади от равновесие. Дали и в домовете си се държаха по същия начин?

— Разкажи ни как се стига до задържането на Адам — намеси се единият от комисията.