Генезис

Джоузеф: Десетте секунди изтекоха! Не е честно, Адам! Ще ни накажат и двамата. Знаеш как е.

Адам: Няма да ни накажат.

Джоузеф: Натисни бутоните!

Адам: Добре де, добре. (Бавно, за да го подразни.) Натискам ги. Жълто, оранжево, синьо, зелено, оранжево, оранжево, зелено, жълто и червено… дали не беше зелено, забеляза ли?

Джоузеф: Ще те застрелям, не се шегувам!

Адам: Червено.

(Бръмченето спира.)

Адам: Е, успокои ли се?

Джоузеф: Защо винаги създаваш проблеми?

Адам: От скука. За да не заспя.

(Дълга пауза. Чува се чукане на клавиши.)

Джоузеф: Мислиш ли, че има оцелели отвъд?

Адам: Откога даваш караул тук?

Джоузеф: Пет години.

Адам: Колцина си застрелял?

Джоузеф: Трима-четирима. Течението ги довлече… Искам да кажа, знаеш какво…

Адам:

На север забелязали нови въздухоплавателни съдове.

Джоузеф: Просто слухове май.

Адам: Всичко е слухове.

Джоузеф: Като се замисля, доста време мина от чумната епидемия. Останалите сигурно са развили имунитет. И може би се опитват да изграждат наново. Логично е.

Адам:: Или просто умират бавно.

Джоузеф: Последните не ми се сториха болни.

Адам: Нали знаеш, че ни записват?

Джоузеф:(поразтревожено): Нали каза, че не слушат.

Адам: Освен ако не стане нещо.

Джоузеф: Какво например?

Адам: Да се смахна и да те разстрелям.

Джоузеф: Тогава ще ми е все тая дали ще прослушат какво си говорим, или не.

Адам: Значи няма от какво да се страхуваш.

Джоузеф: Мислиш ли, че хората там са започнали да строят наново?

Адам: Замислял ли си се защо онези, които ни изпращат да убиваме, никога не отвръщат на огъня? Според мен войната и чумата са ги върнали хиляда години назад. Новите въздушни кораби сигурно са големи балони. Мисля, че само това могат да направят.

Джоузеф: Знаеш ли за какво си мечтая?

Адам: За какво?

Джоузеф:

За една кока-кола.

Адам: Аз не си падам чак толкова по колата.

Джоузеф: Че как така? Сигурно си опитвал по празници.

Адам: Най-обикновена напитка.

Джоузеф: Нали знаеш, че едва са възстановили рецептата. В последния момент, преди да изгубим връзка, някой се сетил да я поиска. Всеки си мислел, че другите я знаят.

Адам: Ама че си лековерен! Колата си е най-обикновена напитка.

Джоузеф: Не съм съгласен… А ти за какво си мечтаеш?

Адам: За жена.

Джоузеф: Жена?

Адам: Тук и веднага. Можеш да погледаш. Колко често се виждаш с жена си?

Джоузеф: Знаеш, че не бива да говорим за това.

Адам: Не ни позволяват много неща, Джоузеф. Нали така? Обзалагам се, че по-често се виждам с жени, макар да не съм женен.

Джоузеф: Ама че самохвалко!

Адам: Точно така, Джоузеф. Фукам се.

Тук свършваше възстановеният запис.

— И какво според вас осветлява този разговор? — попита екзаминаторът.

— Черти от характера му.

— Нещо похвално?

— Нещо важно.

— Не е ли просто празно бърборене? Двама отегчени мъже си запълват времето.

— Разговорът показва що за човек е Адам.

— Обяснете ни.

— Адам е младшият дежурен — започна Анакс. — Джоузеф е с пет години по-старши и доста по-опитен, но от думите им добиваме точно обратна представа. Според мен Адам се опитва да доминира във всяка ситуация. Важно е да го отбележим. Тук се коренят неприятностите.

— Разкажете ни какво се случва по-нататък.

— На следния ден забелязват обекта. Според архивите Адам и Джоузеф застъпват на пост в 15.30. Денят е топъл и ясен. Няма вълнение. Наблюдателницата е издигната върху скала и от нея се вижда южният остров отвъд пролива. Следят периметър от десет морски мили. В ден като този с просто око виждала следващата кула на север. Според документите Джоузеф наблюдавал, а Адам преглеждал снаряжението. Именно Адам обаче забелязал обекта.

Адам: Охо, ето малко разнообразие!

Джоузеф: Какво си наумил пак?

Адам: Погледни надясно, драги ми партньоре. Забеляза ли?

Джоузеф: Какво?

Адам: Прегледаха ли ти очите, преди да те сложат на пост?

Джоузеф: Зрението ми си е добре.

Адам: Тогава проблемът е в мозъка.

Джоузеф:

Добре де, видях. (Силно.) Наистина го виждам!

Адам: Хубаво. Успокой се сега.

Джоузеф: Бий тревога!

Адам: Съвсем мъничка е.

Джоузеф: Не съм сигурен.

Адам: Виж на екрана, глупако!

Джоузеф: Нали знаеш, че държа заредена пушка?

Адам: Нали знаеш, че да заплашваш партньор е измяна?

Джоузеф: Ще ме оправдаят.

Адам: Не. Обектът е миниатюрен. Най-много двама-трима. Добре, че не си изхаби патроните за мен.

Джоузеф: Твой ред е. Провери в списъка.

Адам: И още как.

Двамата вдигат поглед от наблюдателните екрани към морето и после отново вперват очи компютъра. Образът се прояснява. Скенерът не греши — лодката наистина е малка. Откъм говорителя за връзка с най-южната кула долита глас:

— Забелязахте ли го, момчета?

— Абсолютно, Рут, наша е — отвръща Джоузеф.

— Прихващайте ги тогава.

— Само една е — уточнява Адам.

— Внимавай. Може би останалите се крият — предупреждава Джоузеф.