Генезис

— Да си чувал някой някога да се е крил? — контрира Адам.

— Не е невъзможно. Само те предупреждавам. Зареди ли? Тръгвай тогава. Следя те.

— Почакай, Джоузеф.

— Трябва да тръгваш.

— Искам само да уточня с какво си имам работа.

— Ще ти кажа, ако забележа нещо неочаквано.

— Само секунда.

Адам се взира в екрана. Нарушава правилата. Стрелецът трябва да излезе от кулата, преди да идентифицира жертвата. Преди войникът да разбере с какво си има работа, пушката на партньора трябва да е взела на мушка тила му. Съвсем логично. Независимо колко добре е обучен, случва се войникът да се разколебае да разстреля безпомощна жертва. А в чумави времена държавата не възнамерява да поема рискове. Ръката на Джоузеф се плъзва към пушката:

— Знаеш заповедите.

— О, Боже, виж — момиче е! Малко момиче. Откъде, по дяволите, се взе! — възкликва Адам.

И двамата вперват поглед в екрана. Лодката наистина е миниатюрна. Като по чудо е успяла да преплава чак дотук от най-близката суша. Адам зърва очите на девойката. Описва ги пред съда — огромни и уплашени, вторачени неразбиращо в огромната метална бариера, извисяваща се над океана. Импровизираното триъгълно платно на лодката е продрано и непотребно. Тя се клатушка в опасна близост с експлозивите. С треперещ глас Джоузеф се обръща към Адам:

— Моля те, човече, тръгвай. Не искам да те застрелям.

— Джоузеф, досега не съм ти казвал…

— Какво?

— За пръв път ми е.

— Как така? Виждал съм досието ти!

— Подменено е.

— Как?

— По-добре да не знаеш.

— Хубаво. За пръв път ти е. Не се безпокой. Не е толкова трудно. Същото е като при обучението. Прицелиш ли се, не е нужно дори да гледаш.

— Май няма да мога.

— Нямаш избор.

— Та тя е момиченце!

— Ще те застрелям, ако се наложи.

— Нека аз да гледам.

— Какви ги говориш?

— Ти върви. Аз ще гледам. Не мога да ти обясня, просто така ще е по-лесно. Ако видя как е, следващия път няма да се колебая. Сигурен съм. Хайде, знаеш, че е по-лесно, отколкото да ме застреляш.

Джоузеф се съгласява. По-лесно е да убиеш непознатия — и без това полумъртъв и вероятно чумав, — отколкото да застреляш хладнокръвно колегата си в тясната кабинка. Адам съзнава, че Джоузеф няма друг избор. Пред съда Адам обяснява, че е знаел какво ще се случи. Медиите раздухват хладнокръвието, с което манипулира партньора си.

— А вие как мислите? Мислите ли, че Адам е действал хладнокръвно? — обади се изпитващият.

Най-сетне Първият въпрос, на който Анаксимандър е подготвена да отговори изчерпателно. Навлизат в нейната област.

— Последвалите събития могат да се тълкуват по два начина, макар Адам да настоява, че правдоподобна е само собствената му версия, изложена след ареста. Седял в наблюдателницата и държал на мушка Джоузеф като по учебник. Джоузеф стигнал до лазерното оръжие и го насочил към малката лодка. Адам за пръв път виждал как убиват човек и макар част от него да го тласка да извърне поглед, очите му оставали приковани в злокобната гледка. Наблюдавал как Джоузеф въвежда кода и зарежда лазерното оръжието. Следвайки инструкциите, Адам проверил на екрана дали хората на плавателния съд не заплашват колегата му. За втори път се вгледал в очите й и този път не успял да откъсне поглед. Била шестнадесетгодишна, само с една по-малка от него, но изглеждала състарена от трите месеца, прекарани без вода и храна в морето. Била слаба и сякаш на косъм от смъртта. Адам увеличил изображението на лицето й. Протоколите от разследването го потвърждават. Изглеждала объркана, вперила неразбиращ и замъглен поглед във фаталния край на своето пътешествие — голямата бариера. Адам казва, че идеята се появила внезапно, като просветление. Сякаш още преди да вземе решение, пушката му проехтяла в тясната стаичка. Погледнал към лазерната установка и видял как партньорът му се сгъва одве, а в главата му зее дупка. Контролната кула реагира почти незабавно: „Регистрирана е стрелба. Моля, рапортувайте.“ Адам се идентифицира и обяснява: „Джоузеф е ликвидиран. Пред оградата има малка лодка с момиче на борда.