Град на паднали ангели

Отначало помислиха, че си е ударил главата, или че е откачил. Когато обаче им показа

зъбите, му повярваха. Ерик дори призна, че не е особено изненадан.

— Винаги съм знаел, че съществуват вампири, пич — беше казал той. — Защото, знаете, има

хора, които сякаш никога не се променят, дори и да станат на сто години. Като Дейвид Бауи.

Така е, защото са вампири.

Саймън обаче не им беше казал, че Клеъри и Изабел са ловци на сенки. Това не беше негова

тайна. Не знаеха и че Мая е върколак. Мислеха, че тя и Изабел са две готини мацки, които

незнайно как са се съгласили да излизат със Саймън. Отдаваха това на, както Кърк го беше

нарекъл, „вампирския му сексапил”. На Саймън не му пукаше какво говореха, стига да не се

изпуснеха пред Мая или Изабел, че излиза и с двете. Досега беше успял успешно да ги

покани на два различни концерта, така че да не се засекат.

— Защо не покажеш зъбите си на сцената? — предложи Ерик. — Само веднъж, пич. Озъби

се на публиката.

— Ако го направи, водачът на нюйоркския вампирски клан ще убие всички ви — каза

Клеъри. — Знаете това, нали? — тя кимна с глава към Саймън. — Не мога да повярвам, че

си им казал, че си вампир — добави тихо, така че само той да я чуе. — Те са идиоти, ако не

си забелязал.

— Те са ми приятели — промърмори Саймън.

— Те са ти приятели и идиоти.

— Искам хората, които ме обичат, да знаят истината.

— А-а? — отвърна Клеъри не много мило. — Та кога смяташ да кажеш на майка ти?

Преди Саймън да успее да отговори, на вратата на гаража силно се почука; миг по-късно тя

се плъзна нагоре и вътре нахлу още есенна светлина. Саймън примигна. Това беше по-скоро

рефлекс, останал от дните му на човек. Сега очите му се нагаждаха към промяната в

светлината за части от секундата.

На входа на гаража стоеше момче, държащо лист хартия в ръка, а слънцето осветяваше гърба

му. То погледна несигурно към листа и после отново към групата.

— Здравейте. Търся групата “Опасно петно”.

— Вече сме „Раздвоен лемур” — каза Ерик и пристъпи напред. — Кой ни търси?

— Аз съм Кайл — каза момчето и се пъхна под вратата на гаража. Изправи се, отметна

кестенявата коса от очите си и подаде листа на Ерик. — Видях, че си търсите вокал.

— Леле! — каза Мат. — Бяхме разлепили обявата преди около година. Съвсем бях забравил

за нея.

— Да — съгласи се Ерик. — Тогава правехме други неща. Сега вокалите са малко на заден

план. Имаш ли опит?

Кайл (който беше много висок, но не върлинест, както Саймън забеляза) сви рамене.

— Всъщност не. Но казват, че мога да пея — говореше бавно, леко провлачено, по-скоро

като сърфист, отколкото като южняк.

Членовете на групата се спогледаха несигурно. Ерик се почеса зад ухото.

— Може ли една минута, пич?

— Разбира се. — Кайл се пъхна под вратата на гаража и я затвори след себе си. Саймън

чуваше как си подсвирква отвън. Звучеше като „She’ll Be Comin’ Round the Mountain”. Ho

мелодията не беше особено вярна.

— Не знам — каза Ерик. — Не съм сигурен, че точно в момента ни трябва нов човек. Щото

не можем да му кажем за вампирското нещо, нали?

— Не — каза Саймън. — Не можете.

— Е. добре — сви рамене Мат. — Много жалко. Трябва ни вокал. Кърк не струва. Нищо

лично, Кърк.

— Майната ти — каза Кърк. — Не е вярно.

— Напротив — възрази Мат. — Хич даже не струваш.

— Аз мисля — прекъсна го Клеъри, извисявайки глас, — че трябва да го чуете.

Саймън я зяпна.

— Защо?

— Защото е супер секси — отвърна Клеъри за изненада на Саймън. Той не беше чак поразен

от външния вид на Кайл, но пък може би не беше най-добрият съдник на мъжката красота.

— А на групата й трябва малко сексапил.

— Благодаря — рече Саймън. — Много ти благодаря от името на всички.

Клеъри изръмжа нетърпеливо:

— Да, да, всички изглеждате добре, момчета. Най-вече ти Саймън — тя го потупа по ръката.

— Но Кайл е адски секси. Само казвам. Обективното ми мнение на жена е, че, ако приемете

Кайл в групата, ще удвоите феновете си сред момичетата.

— Тоест ще имаме две фенки, не една — обобщи Кърк.

— Коя е първата? — попита Мат искрено любопитен.

— Малката приятелка на братовчедката на Ерик. Как се казваше? Онази, която си пада по

Саймън. Идва на всичките ни концерти и разправя на всички, че му е гадже.

Саймън трепна.

— Тя е на тринайсет.

— Това е заради вампирския ти сексапил, брато — отсече Мат. — Дамите не могат да ти

устоят.

— О, за Бога! — каза Клеъри. — Няма такова нещо като „вампирски сексапил”. — Тя посочи

Ерик с пръст. — Да не си посмял да кажеш, че „Вампирски сексапил” е идеалното име за

групата, защото ще…

Вратата на гаража се отвори отново.

— Ъ-ъ-ъ, момчета? — пак беше Кайл. — Вижте, ако не искате да ме чуете, няма проблем.

Променили сте саунда, разбирам. Само кажете и се махам.

Ерик наклони глава.

— Заповядай да те чуем.

Кайл влезе в гаража. Саймън се вгледа в него, опита се да разбере какво е накарало Клеъри

да каже, че е секси. Беше висок, с широки рамене, слаб, с високи скули, дълга черна коса,

която падаше на челото му и по врата му на къдрици, и загоряла кожа, още незагубила

летния си тен. Дългите гъсти мигли над поразително издължените му зелени очи, му