Градина на желанията

-    Поразена съм - промърмори. - Не подозирах какво можеш. Всички ли рецепти са на баба?

-    Само някои. Например рулото с плънка от бекон и глухарчета и лавандуловият хляб.

56

—    Не ми позволяваше да ги видя, като бях малка.

Клеър се извърна и избърса длани в престилката си:

—    Виж какво, за утре имам голяма поръчка. Обадих се на две момичета, които понякога ми помагат през лятото, но ако ти трябват пари, можеш да ги заместиш.

Сидни смаяна я изгледа:

—    Искаш да ти помогна ли?

—    Обикновено се справям сама, обаче за големи тържества ми е необходима помощ. Ще останеш ли до утре?

—    Разбира се. Какво? Не ми ли вярваш?

—    Ще се възползвам от помощта ти, докато си тук.

—    Май е очевидно, че съм закъсала за пари.

Клеър се поусмихна и ледът помежду им сякаш се

пропука. Сидни дотолкова се окуражи, че добави:

—    Разкажи ми за този Тейлър.

Сестра й сведе поглед и отново се обърна към плота:

—    Какво за него?

—    Идва ли днес?

—    Не идва всеки ден. Всъщност вчера се отби за пръв път. Донесе ябълките, които паднали в двора му.

—    Ти закопа ли ги?

—    Винаги закопаваме ябълките, които падат от дървото - отвърна Клеър, а Бей озадачено я изгледа.

Сидни потръпна - искаше й се колкото е възмож-но по-дълго да предпази дъщеричката си от семейните тайни. В името на сигурността й бе жертвала възможността Бей да бъде смятана за нормална. Колкото и умна да беше малката, нямаше начин да й обясни решението си.

—    Този Тейлър... - подхвана, преди Бей да започне да задава въпроси. — Неженен ли е?

-    Не зная. — Клеър взе тавата с виолетките и я пъхна във фурната, която беше включила на най-нис-ката степен.

-    Харесва ли ти?

-    Не! - възрази леля й като гузна ученичка.

-    Мястото му е тук — изчурулика Бей.

Клеър сепнато се обърна към нея.

-    Не се учудвай — промърмори Сидни. — Тя има собствено мнение относно мястото на всички и всичко.

-    А, сега разбирам. Помолих я да ми даде вилица и тя отвори чекмеджето с приборите. Попитах я откъде знае къде са, отговорът бе, че там им е мястото. -Клеър замислено изгледа момиченцето.

-    Не! - прошепна Сидни. - Не е каквото си мислиш! Не й го натрапвай.

-    Нямам подобно намерение - обидено отвърна сестра й. — И на теб не ти е натрапено. Всъщност ти избяга от него и никой не те спря.

-    Целият град ми го натрапи! Опитах се да бъда нормална, но не ми позволиха. - Тиганите, окачени над централния плот, започнаха тревожно да се полюшват като старица, която кърши ръце. Сидни се загледа в тях и въздъхна. Беше забравила колко чувствителна е къщата, как дъските на пода вибрираха от гнева на хората и как прозорците се отваряха, когато всички в стаята се засмееха в един глас. — Извинявай, нямах намерение да споря. Кажи какво да правя.

-    Нищо засега. Бей, отиди с майка си. — Клеър свали престилката на малката и отново се обърна към сестра си: — Имаш ли бяла блуза и черна пола, за да ми помогнеш утре при сервирането?

-    Имам бяла блуза — отвърна Сидни.

58

-    Ще ти дам някоя от моите поли. Сервирала ли си преди?

-Да.

-    С това ли се занимаваше, след като замина? Сервитьорка ли беше?

Сидни побутна Бей, за да излезе от кухнята. Какъв беше животът й, след като разпери криле и излетя от Баскъм? Бягства, кражби, мъже. Клеър не разбираше от тези неща. Нямаше да й разкаже за миналото си. Поне засега. Не можеше да сподели дори със собствената си сестра, след като не беше сигурна, че тя ще я разбере.

-    Занимавах се с много неща. Била съм и сервитьорка — измънка.

***

По-късно следобед Сидни седна на верандата и се загледа в дъщеричката си, която се премяташе из двора като акробатка. Видя Иванел, която крачеше по тротоара, и се усмихна. Старицата беше по син анцуг, през рамото си беше преметнала обичайната голяма чанта. Навремето Сидни обичаше да гадае какво има в прословутата торба. Предимствата да си от фамилията Уейвърли бяха прекалено малко, но Иванел бе едно от тях. Старицата спря да поговори с Тейлър, който стоеше посред двора си и мрачно се взираше в купчината окосена трева. Очевидно беше отегчен - Сидни безпогрешно разпозна признаците. Косата му беше доста дълга, вероятно я бе оставил да порасте, за да не се къдри. Означаваше, че той притежава творческа натура, която се опитва да контролира чрез безсмислена работа, премествайки окосената трева от единия в другия край на двора.

След Дейвид тя не можеше да си представи отново да бъде с мъж, но докато наблюдаваше Тейлър, усети странна тръпка. Не го желаеше, пък и той явно харесваше сестра й, обаче самата идея за свестен и добър мъж й вдъхна надежда. Може би не за самата нея, ала за други хора, други жени. По-щастливи жени.

Щом Иванел се раздели с Тейлър, Сидни забързано слезе по стъпалата да я посрещне. Прегърна я и възкликна:

-    Иванел! Клеър ми каза, че ще дойдеш. Колко се радвам да те видя! Изобщо не си се променила.

-    Още съм стара.

-    Още си красива. Какво си говорехте с Тейлър?