Градина на желанията

Боеше се, че като сервира на клиентките на Клеър, миналото ще възкръсне в паметта й и ще й се прииска да се върне към предишния си живот. Оказа се, че страховете й са били напразни. Беше й приятно да работи усърдно и почтено. Днешният ден й напомни за най-щастливия период от живота й, когато работе-

ше във фризьорския салон в Боас. Спомни си как я боляха глезените и ръцете и как при подстригване на клиентките късите косъмчета попадаха под дрехите й и я боцкаха. Беше прекрасно.

Но сега Клеър заяви, че вече не й е необходима помощничка. Сидни стърчеше посред кухнята, докато сестра й продължаваше да си гледа работата. Как трябваше да постъпи? Щеше да полудее, ако не вършеше друго, освен да й помага от време на време. Клеър не й разрешаваше дори да върши къщната работа.

-    Все пак не искаш ли да ти помогна? - попита колебливо.

—    Не е необходимо. Свикнала съм.

Без нито дума повече Сидни взе плика, излезе през задната врата, облегна се на раздрънканото субару и преброи парите. Клеър се оказа щедра. Може би очакваше сестра й да излезе да се види с някого, да напълни колата с бензин. Само че субаруто нямаше стикер за преминат технически преглед и някой пътен полицай можеше да я спре.

Колкото до старите си познати, засега нямаше желание да види никого.

Сгъна плика и го пъхна в задния джоб на късия си панталон. Не искаше да се върне в къщата и да наблюдава как Клеър работи, затова тръгна по алеята за коли, като нарочно подритваше чакъла — вероятно по-късно сестра й щеше да го изравни с гребло, за да не загрозява гледката.

Сидни отиде в предния двор и се загледа в къщата на Тейлър. Джипът му беше паркиран на улицата. Импулсивно прекоси двора и изкачи стъпалата към дома му. Почука на вратата и след като той не отвори веднага, пъхна ръце в джобовете си и зачака. Може

64

би беше заспал. Което означаваше, че не й остава друго, освен да се върне вкъщи.

Чу стъпки, усмихна се и извади ръце от джобовете си, когато Тейлър отвори вратата. Беше по джинси, изцапани с боя, и размъкната тениска. Изглеждаше объркан, сякаш се питаше къде е отлетяло времето.

-    Здрасти — подхвърли тя, като забеляза недоумението му. — Аз съм Сидни Уейвърли, съседката.

Той най-сетне се усмихна:

-    А, да, помня ви.

-    Реших да се отбия за малко - измънка тя. Забеляза как очите му се стрелнаха покрай нея, после към къщата на фамилията Уейвърли. Сидни разбра кого търси погледът му и се запита с какво го е омагьосала Клеър. Може би този човек си падаше по независимите жени, които здраво държат юздите на живота си. — Клеър не е с мен — добави.

Тейлър не успя да скрие разочарованието си, но все пак отстъпи назад:

-    Извинете ме за неучтивостта. Заповядайте.

Като малка тя няколко пъти беше влизала в къщата, само че тогава тук живееше старата госпожа Сан-дерсън. Промяната беше очебийна. Явно бе правен основен ремонт, вътре беше по-светло и миришеше по-приятно, вероятно защото ги нямаше многобройните котки на бившата собственичка. В дневната имаше красиво червено канапе и няколко стола, които обаче бяха разположени така, сякаш не са били премествани, след като хамалите са ги внесли в помещението. На стените бяха облегнати безброй картини без рамки, навсякъде бяха натрупани кашони.

-    Не знаех, че току-що сте се пренесли - смутоле-ви Сидни.

5. Градина на желанията

Тейлър прокара пръсти през косата си:

-    Тук съм вече месец. Каня се да си разопаковам вещите, но все не ми остава време. Бях зает в кухнята и не усетих как времето отлетя. Колко е часът?

-    Минава пет. В какъв цвят боядисвате кухнята?

Той поклати глава и се засмя:

-    Май не ме разбрахте. Рисувам в кухнята. Там е триножникът ми.

-    О, вие сте художник!

-    Преподавам изкуство в „Ориън“. - Той грабна вестниците, натрупани върху един стол, и я покани да седне.

-    Откога сте в Баскъм? - попита Сидни и се настани на стола.

-    Скоро ще стане година. — Тейлър се огледа за свободно място, на което да седне, отново прокара пръсти през косата си и я отметна от челото си.

-    Хрумна ми нещо. Ако искате, мога да ви подстрижа.

Той се обърна към нея и озадачено я изгледа:

-    Можете ли?

-    Пред вас стои жена, изкарала с отличие курсове за стилист.

-    Чудесно. Благодаря. - Тейлър свали един кашон от канапето и седна. - Благодаря и задето се отбихте. От съседите познавам само госпожа Краноуски, която по цял ден преследва из квартала кучето си Едуард.

Сидни прихна:

-    Помня я. Сигурно вече е стогодишна.

-    Но все още много пъргава.

Тя отново се засмя и мислено се поздрави, че му предложи да го подстриже.

66

—    Утре ще си донеса пособията и ще ви оправя прическата. Имате ли нещо против да взема и дъщеря си?

—    Ни най-малко.

Сидни се втренчи в него:

—    Знам, че харесвате сестра ми.

Изявлението й го завари неподготвен, но бе прекалено възпитан, за да не отговори.