Градът на златната сянка

Подминаха ги няколко коли, подобни на ландроувъри, докато пътуваха по градската главна улица — на някои явно им личеше, че са с парни двигатели, на други — не чак толкова. Освен това Рени забеляза и още от онези предмети, които изглеждаха като сателитни чинии и стърчаха само върху най-големите сгради, но в много други отношения градът изглеждаше така, сякаш целият беше изваден от някоя сага за американския Запад. Дървените тротоари се издигаха над лепкавата кал, дългата главна улица, прорязваща града като че ли беше проектирана специално за престрелки, а конете бяха горе-долу колкото колите. Неколцина мъже дори май бяха подзели сутрешната кавга пред една от местните кръчми. Тези мъже и останалите хора, които видя Рени, бяха по-добре облечени от работниците в джунглата, но ако не се броят тъканите шалчета от яркоцветна вълна, които те носеха, тя все още не можеше да види нищо отличително в стила им на обличане.

Камионите изтрополиха през града и се подредиха на широката кална площадка пред дъскорезницата. Шофьорката на камиона, в който пътуваше Рени, излезе и с известна мълчалива любезност предложи тя заедно с болната си приятелка и с маймунката си също да слезе тук. Докато й помагаше да свалят Мартин, която беше в полусъзнание, жената им предложи да хванат автобус пред кметството.

Рени се успокои, щом разбра, че отвъд това място има и нещо друго.

— Автобус? Чудесно. Но ние… аз нямам никакви пари.

Шофьорката се облещи насреща й.

— Вече и пари ли трябват за градския автобус? — попита тя най-сетне. — О, богове, каква ли тъпотия пък ще измисли Съветът тепърва? Кралят бог трябва да ги разстреля всичките до един и да започне отначало.

Както й подсказа учудването на шофьорката, автобусите очевидно бяха безплатни. С предпазливата помощ на !Ксабу Рени успя да помогне на Мартин да измине с препъване краткото разстояние до кметството. Там седнаха на стълбите и зачакаха. Французойката явно бе все още в плен на ужасните мигове, когато бяха влезли в системата на Адърланд и всичко се беше объркало така ужасно, но когато я придържаха, успяваше да се движи почти нормално, а веднъж — дваж Рени усети и слаб отклик, когато стискаше ръката на Мартин, сякаш нещо вътре в нея се бореше да изплува на повърхността.

„Надявам се да е така — помисли си Рени. — Без Сингх тя е единствената ни надежда изобщо да разберем какво става. — Тя огледа напълно чуждата, но и съвсем реалистична среда, която ги заобикаляше, и едва не й призля. — Кого се опитвам да залъжа? Погледни това място. Помисли си само какви умове, пари и средства са трябвали, за да се построи това — а ние се готвим да поставим главатарите под граждански арест или нещо подобно. Цялото това начинание си беше абсурдно още от самото начало.“

Чувството на безпомощност беше толкова силно, че Рени не можеше да се насили да говори. Тя, !Ксабу и Мартин седяха мълчаливо на стълбите — странно трио, което си получаваше дължимото в крадливите погледи и в шепота на местното население.

На Рени й се стори, че джунглата се поразрежда, но не беше много сигурна. След като час след час беше гледала как покрай нея се изнизват безброй дървета, затвореше ли очи, монотонният пейзаж продължаваше да се ниже пред погледа й.

Шофьорът на автобуса, със златни зъби и медальон с пера на шията, дори не мигна, когато видя двамата й необичайни спътници, но когато Рени го попита закъде е автобусът — на предното стъкло имаше някаква табела, но тя не можеше да я разчете също като книгите на Ток, — беше я изгледал така, сякаш тя го бе помолила да накара старата очукана таратайка да полети.

— За Темилун, добра жено — отговори той и свали кичозните си слънчеви очила, за да я огледа по-добре; може би си мислеше, че по-късно би могло да му се наложи да опише избягалата от лудницата. — Градът на бога крал, да се свети името му, Господаря на живота и смъртта, ползващия се с благоволение преди всички други. Че закъде другаде да е? — Той махна към самотния прав път, който извеждаше от града с дъскорезницата. — Че закъде другаде би могъл да бъде?

Сега, когато !Ксабу седеше в скута й, притиснал длани към стъклото, а Мартин спеше, опряна на рамото й, Рени се опита да осмисли всичко, което беше видяла дотук. На това място като че ли използваха техника от XIX и XX век — смесена, доколкото си спомняше разликите между двете. Хората приличаха на азиатци или на обитатели на Средния изток, макар че в града беше мярнала неколцина по-русоляви и по-тъмни. Ток не беше и чувал за английския език, което би могло да означава или голяма отдалеченост от англоговорящите народи, или свят, в който изобщо не съществува английски език, или да говори за неговата пълна необразованост. Като че ли имаха поне установена религия и бог крал — но това личност ли беше или просто израз? А шофьорката беше споменала и за нещо като управляващ съвет.