Графиня Дьо Калиостро

Тя влезе спокойно и толкова непринудено, като че ли правеше посещение на своя приятелка. От момента, в който Леонар беше изсвирил, за нея пътят беше свободен и сега тя се представяше. Със спусната воалетка, с лека стъпка пресече двора и се вмъкна в къщата.

Раул беше вече възвърнал хладнокръвието си. Неговото сърце се успокои. Беше готов да кръстоса шпага с втория нападател, да се сражава така, както се беше сражавал с първия, само че с по-различни, но също ефикасни оръжия. Той извика полугласно Валантен и й каза:

— Каквото и да се случи, нито дума. Има заговор срещу Бриджит Руселен и искам да го осуетя. Ето още един от съучастниците. Абсолютна тишина, нали?

Прислужничката предложи:

— Мога да помогна, господине… да изтичам в комисариата…

— В никакъв случай. Ако аферата се разкрие, рискуваме нещата да вземат лош обрат за вашата господарка. Отговарям за всичко при условие, че никакъв шум няма да проникне в тази стая, никакъв!

— Добре, господине.

Раул затвори двете свързващи врати. Стаята, в която се намираше Бриджит Руселен, и тази, в която щеше да се разиграе схватката между него и Жозин, бяха изолирани. Както се надяваше, никакъв шум не можете да проникне от едната в другата.

В този момент Жозефин Балзамо се появи на стълбищната площадка. Тя го видя.

По дрехите също разпозна завързаното тяло на Леонар.

Незабавно Раул получи нагледен урок за това, което Жозефин Балзамо можеше да наложи с волята си в подобни тежки моменти. Без да се опитва да играе на дребно, констатирайки неочакваното му присъствие и безпорядъка в стаята, в която Леонар беше пленник, тя светкавично овладя разтърсилото я вълнение, размисли за секунда и като разбра всичко, запита:

— Какво значи това? Какво правиш тук, Раул? Кой е завързал Леонар?

После вдигна воалетката си и простичко се усмихна на напълно уверения в себе си Раул — този, от когото най-много се безпокоеше в момента.

— Защо ме гледаш така, Раул!?

На него му трябваше известно време, за да й отговори. Думите, които щеше да каже, бяха ужасни и затова я гледаше право в лицето, за да не му убегне нито едно потрепване на мускулите й, нито едно примигване на очите й. Той прошепна:

— Бриджит Руселен е била убита.

— Бриджит Руселен?

— Да, снощната актриса, тази с лентата със скъпоценни камъни на челото и ти няма да се осмелиш да кажеш, че не знаеш коя е тя, защото си тук, при нея, и понеже си натоварила Леонар да те предупреди тутакси след свършването на работата.

Тя изглеждаше потресена.

— Леонар. Това е бил Леонар?

— Да — заяви Раул. — Той е убил Бриджит. Аз го изненадах, когато я стискаше с две ръце за шията.

Той я видя, че тя трепереше и че нейната първоначална увереност се разколебава. Тя заекна:

— Ах! Негодникът… негодникът… възможно ли е той да е направил това?

И добави по-ниско, с ужас, който пресичаше думите й:

— Той е убил… той е убил… Възможно ли е?! Той винаги ми се е клел, че няма да убива повече… той ми се е клел… Ох! Не искам да повярвам…

Беше ли искрена или играеше комедия? Беше ли действал Леонар в пристъп на внезапна лудост или според предписаните от нея инструкции и шансът му беше изневерил? Страшни въпроси, които Раул сам си поставяше, без да може да си отговори.

Жозефин Балзамо повдигна глава и го погледна с пълни със сълзи очи, после внезапно се хвърли към него с прилепени като за молитва длани.

— Раул… Раул, защо ме гледаш така? Не… не… нали? Ти не ме обвиняваш… Ах! Това би било мъчително… Би ли могъл да допуснеш, че съм знаела?… Че съм заповядала или разрешила това отвратително престъпление?… Не… Закълни ми се, че не вярваш! Ох! Раул, погледни ме… Раул, скъпи…

Той малко грубо я застави да седне. После отблъсна Леонар в сянката на стената. След като се поразходи нагоре-надолу, отново се върна при Калиостро и я стисна за рамото. Тя потръпна и бавно повдигна очи.

— Слушай ме, Жозин — натъртено каза той с глас, който беше много повече глас на неприятел и обвинител, отколкото на любовник, — слушай ме. Ако до половин час не ме осветлиш напълно за тази афера и за всички машинации, които я усложняват, ще действам спрямо теб като спрямо смъртен враг, доброволно или със сила ще тс отдалеча от тази къща, ще отида в най-близкия комисариат и ще издам престъплението, което твоят съучастник Леонар извърти току-що спрямо Бриджит Руселен. След което ще те оставя да се оправят сама. Знай, че никакъв спомен за минала обич или за минали наслади няма да ме спре.

Тя отново го изгледа. Сълзите продължаваха да мокрят пребледнелите й страни.

— Раул, скъпи… защо ме измъчват?

— Аз измъчвам повече себе си. Условията ги знаеш. Питам: искаш ли да говориш?

ГЛАВА VIII

ВОЛЯТА НА РАУЛ И ВОЛЯТА НА ЖОЗИН

Войната беше обявена в избран от Раул момент. Имате всички шансове да я спечели. Жозефин Балзамо бе хваната натясно ненадейно и щете да бъде подложена на атака, силата на която не би могла да предположи.