Графиня Дьо Калиостро

Тук ще направим едно малко отклонение. Читателят не бива да забравя, че Раул бе само на двадесет години и че ако се изключат няколкото „подвизи“, извършени от него като невръстно дете и юноша, това беше наистина неговото първо голямо приключение. Сега се формираше характерът му. Всички познават зрелия Раул д’Андрези, неумолимия Арсен Люпен. Благородник или крадец, нежно влюбен или жесток отмъстител, той вълнуваше обществото и рядко минаваше ден вестниците да не споменат нещо за неговата персона. Тук, сега, с графиня Дьо Калиостро

17

се развиваше сражение, което щеше да остави трайни следи в бъдещия му живот. Обикновени кражби, кражби чрез взлом, измами, фалшификации, изнудвания, укриване на крадени вещи и какво ли не освен — нека читателят добре да запомни — убийства. Арсен Люпен никога не си послужи с револвер, за да убие. Той използваше само своя ум. Убийствата идват много по-късно…

Сега Калиостро не беше в състояние да владее напълно всичките си съпротивителни средства. Предполагаемото убийство на Бриджит Руселен беше действие, подкопаващо нейните възможности за съпротива, и спектакълът със завързания Леонар се прибавяте, за да довърши нервната й разруха. Раул се възползва бързо, както искате, от предоставения му случай, извлече полза от преимуществата си и осигури чрез заплаха или страх, чрез сила или хитрост окончателната си победа.

Той беше господарят. Беше заставил Жозефин Балзамо да се предаде и в същото време дисциплинираше своята любов. Целувки, ласки, опити за съблазън, пристъпи на желание — не се страхуваше повече от нищо, понеже бе стигнал до границата на разрива. Раул махна покривката от кръглата масичка и я хвърли върху Леонар. После се върна и седна до Жозин.

— Слушам.

Тя му хвърли поглед, в който се четеше ненавист и безсилен гняв, и прошепна:

— Ти грешиш. Възползва се от моя мимолетна слабост, за да изискаш изповед, която щях да направя при пръв удобен случай, но по собствена воля. Това унижение е безполезно, Раул.

Той твърдо повтори:

— Слушам. Тогава тя каза:

— Ти го поиска. Да свършим, колкото е възможно по-бързо. Правя го, като изпускам всички подробности, за да отидем право към целта. Разказът ми няма да бъде нито продължителен, нито комплициран. Един прост рапорт. И така, преди двадесет и четири години, през месеците, които предшестваха войната от 1870 година между Франция и Прусия, кардинал Дьо Боншоз, архиепископ на Руан и сенатор, по време на обиколка в областта Ко е бил застигнат от ужасна буря и е трябвало да се укрие в замъка Гюйор, в който тогава е живеел последният му собственик, рицарят Дез Об, старец, наближаващ деветдесетте, но помнещ всичко и с бистра глава. Той го помолил да бъде приет и изслушан частно, за което незабавно получил съгласие, и разговорът траял доста дълго време. Ето в резюме странното разкритие, което чул тогава кардинал Дьо Боншоз — резюме, което по-късно написва и за което никога няма да спомене нито една дума.

Ето го. Аз го зная наизуст: