Графиня Дьо Калиостро

Всички тези подробности, а и колко други осведомяваха Раул за истинския живот на неговата метреса. Той сега не се съмнявате, че тя бе начело па организирана банда от съучастници, с която си кореспондираше посредством Леонар. Също така не се съмнявате, че нейна основна задача сега беше аферата с канделабъра, както и че следи действията на Боманян и неговите приятели.

Двойният живот, който водете Жозефин Балзамо, много често настройваше Раул против нея. Тя го беше предвидила. Забравящ понякога собствените си постъпки, той изискваше неща, които бяха в разрез с нейните възгледи. Често той упорито настояваше само за да си запази това, което смятате за мъжка чест. Метреса крадла и шеф на банда — това го дразнеше. Не се замисляше какъв беше самият той. Между тях възникваха търкания по повод на незначителни неща. Техните две личности, толкова силни и толкова забележителни, не можеха заедно да мелят брашно.

Един инцидент до голяма степен изясни нещата. Те се бяха хвърлили в битката и макар че бяха изправени пред силни неприятели, разбраха всичко, което любов като тяхната, при определени обстоятелства, може да им донесе: ненавист, враждебност и надменност.

Този инцидент, който сложи края на това, което Раул наричате „насладите на влюбените“, беше неочакваната среща една вечер с Боманян, барон д’Етижу и Дьо Бенето. Тримата приятели влязоха в театър „Вариете“

15

.

— Да ги последваме! — каза Раул. Графинята се колебаеше. Той настоя.

— Как! — възмути се Раул. — Представя ни се удобен случай и да не се възползваме!

Те влязоха и се настаниха в една тъмна ложа на партера. След малко в дъното на друга ложа, разположена до сцената, те успяха да забележат, преди разпоредителката да повдигне завесата, силуета на Боманян и на двамата му съучастници. Решетката обаче остана спусната.

Задачата за решаване беше поставена. Защо Боманян, човек на църквата и с навици наглед непоколебими, се отклоняваше от правия път в един театър на булевардите, където точно сега се играеше много деколтирано ревю? Какъв интерес представляваше за него ревюто? Очевидно никакъв. Тогава?

Раул постави въпроса на Жозефин Балзамо, но тя не отговори. Престореното безразличие показа ясно на Раул, че в случая младата жена не беше с него, че тя решително не желаеше неговото сътрудничество във всичко, отнасящо се до тази необяснима афера.

— Така да бъде — каза й откровено, но в топа му имаше предизвикателство. Нека всеки, реши той, да работи сам за себе си. Ще видим кой ще спечели голямата награда.

Докато се развиваха описаните събития, на сцената върволица жени вдигаха в такт крака и показваха дантелените си гащички. Представяха пиесата „Каскадьорката“ и едно от действащите лица в момента — Клюкарката, младо и красиво момиче, развличаше публиката не толкова с играта си, колкото с щедро излаганите си прелести, почти открити под извънредно икономично облекло. Момичето беше обсипано с водопади от фалшиви бижута, които струяха около него. Златна кордела с разноцветни камъни опасваше челото му. Електрическите лампи ги отразяваха в разпуснатите върху раменете коси.

Бяха изиграни два акта. Беноарът пред сцената запазваше херметически затворена решетката си, така че никой не би могъл даже и да се досети за присъствието на тримата приятели. Но през време на последния антракт Раул, като се разхождаше от страната на този беноар, установи, че вратата му е леко открехната. Той надникна вътре. Никой. След като се информира, научи, че тримата господа напуснали театъра преди половин час.

— Няма какво повече да правим тук — каза той на графинята. — Те са се измъкнали.

В този момент завесата се вдигна. Клюкарката отново се появи на сцената. Сегашната й прическа позволяваше да се види по-добре корделата, която носете на челото си. Тя бе лента от златна материя, на която бяха монтирани големи полирани скъпоценни камъни, всичките с различни цветове. Бяха точно седем.

— Седем! — помисли Раул. — Ето какво обяснява идването на Боманян.

Докато Жозефин Балзамо се приготвяте, той научи от разпоредителката, че Клюкарката от ревюто, Бриджит Руселен, живее в една стара къща в квартал Монмартър

16

, откъдето всеки ден слиза дотук с преданата си стара компаньонка на име Валантен, за да присъства и тя на репетициите.

Следващата сутрин точно в единадесет часа Раул изплава на повърхността от „Безгрижния“. Той обядва в един от ресторантите на Монмартър и в дванадесет часа пое по една стръмна и крива улица. Стигна до малка, с тясна фасада къща, с градинка пред нея. Къщата беше на калкан с по-висока жилищна сграда, чиито прозорци на последния етаж бяха без завеси. Явно етажът не бе нает.

Веднага Раул изгради, с обичайната си бързина и съобразителност, един от тези планове, които впоследствие изпълняваше почти механично.