Иконата

За да се разреши този проблем, благородниците носели емблема или знак на щитовете си. Така херолдът, виждайки мечка и разните му там атрибути, разбирал, че някъде там в металната черупка се крие графът на Уоруик.

Покрай тези си функции херолдите станали експерти и арбитри за това кой е и най-вече кой има правото да се нарича така или иначе. Те проследявали родословието на аристократите и водели на отчет всичките им кръвни наследници.

Всичко това не се правело само от снобизъм. С титлата вървели огромни имения, замъци и ферми. В днешно време би могла да означава дори законно право на собственост върху контролния пакет акции в „Джененеръл Мотърс". От нея зависели огромни богатства и власт.

И тъй благородниците обикновено се разделят с този свят, оставяйки след себе си цяло котило потомци, част от които незаконни, неминуемо се разразявали ожесточени спорове за това кой има право да ги наследи. Претенциите често се разрешавали с война. Херолдите, като пазители на архивите, били крайният арбитър в родствените спорове и определяли кой има правото да носи герба на фамилията.

До ден днешен Лондонският хералдически институт разрешава подобни спорове, регистрира гербовете на банкери и индустриалци, наскоро придобили благородническа титла, и срещу определено заплащане може да проследи родословното дърво на всяка една фамилия от вписването ѝ в архивите до наши дни.

Както може да се очаква, херолдите са учени, погълнати от странната си наука, чиито неразбираем нормански език и сложна символика се овладяват след години упорита работа.

Част от тях са се специализирали в изследване родословието на европейските благороднически фамилии, свързани с британската аристокрация чрез множество брачни съюзи.

След дискретно, но задълбочено проучване сър Найджъл Ървин установи, че един от тях проявява особен интерес към руската династия Романови и се смята за най-добрия специалист в света в тази област. За доктор Ланселот Пробин се говореше, че е научил повече неща за династията Романови, отколкото самите Романови някога са знаели.

Представяйки му се като пенсиониран дипломат, подготвящ доклад за Външно министерство относно евентуалните монархически тенденции в Русия, сър Найджъл го покани на чай в „Риц“.

Доктор Пробин се оказа дребен и симпатичен човек, който се отнасяше към работата си с невероятно чувство за хумор и без каквато и да било превзетост Като го видя, старият разузнавач се сети за Дикенсовия господин Пикуик.

– Как мислите – попита сър Найджъл, когато сервираха великолепния „Ърл Грей“ и сандвичи с краставица, – може ли да се говори за наследници на династията Романови?

Постът височайши пазител на гербовете, ако трябва да удостоим доктор Пробин с помпозната му титла, не беше кой знае колко високоплатен и на пухкавия учен рядко му се случваше да пие чай в „Риц . Сандвичите в скъпото заведение явно му харесваха, защото отхапваше с видима наслада.

— Занимавам се с династията Романови само като с хоби. Същинската ми работа е малко по-различна.

– И все пак, вие сте най-добрият експерт по въпроса.

– Благодаря ви за комплимента. С какво бих могъл да ви помогна?

– Интересувам се от родословието на Романови. Имат ли наследници?

Доктор Пробин изяде и последната трохичка от сандвича си и огледа десертите.

– Положението е много сложно. Има наследници, но при тях кашата е пълна. Оцелелите родственици на фамилията са се пръснали из целия свят. Непрекъснато изникват нови претенденти. Защо питате?

– Да предположим – подхвана деликатно сър Найджъл, – че поради някаква странна причина руският народ реши да възстанови конституционната монархия и да възкачи на престола цар.

– Вижте, това е невъзможно, защото на практика те никога не са били конституционна монархия. Последният император – това е правилната титла от 1721-ва година насам, макар всички да го наричат цар – Николай II е управлявал като абсолютен монарх.

– Бихте ли пояснили?

Доктор Пробин лапна последното парче от еклера и отпи глътка чай.

– Чудни сладкиши – каза.

– Радвам се, че ви харесват.

– Та на въпроса, ако изобщо някога решат да възстановят монархията, в което се съмнявам, биха срещнали сериозни трудности. Както знаете, Николай II, царица Александра и петте им деца са били заклани в Екатерининбург през 1918-а. Тоест по пряка линия наследници няма. Всички днешни претенденти са родственици на фамилията по съребрена линия. Някои от тях се разклоняват чак от дядото на Николай II.

– Значи няма сериозен, неоспорим претендент?

– Не. Мога да ви дам повече подробности в кабинета си. Имам цялото родословно дърво на династията. Таблиците са огромни, не можех да ги разпростра тук. То са имена, то клонове и разклонения къде ли не по света.

– Но на теория руснаците могат да възстановят монархията си, нали?

– Сериозно ли ме питате, сър Найджъл?

– Просто разсъждавам.