Иконата

– Да започнем с измамниците – каза той. – Сещате ли се за Анна Андерсон? Онази, дето цял живот твърдеше, че била княгиня Анастасия и била оцеляла след клането в Екатерининбург. Глупости! Тя вече не е между живите, но ДНК-тестовете окончателно доказаха, че е била лъжкиня. Преди няколко години един друг самозванец почина в Мадрид. Беше се провъзгласил за Алексей. Оказа се, че е просто люксембургски мошеник. Без тях остават трима, които от време на време се споменават в пресата, обикновено неточно. Чували ли сте за принц Георгий?

– Простете, доктор Пробин, но не.

– Няма значение. Той е един младеж, когото амбициозната му майка, княгиня Мария, дъщеря на покойния княз Владимир,, от години се мъчи да лансира в Европа и в Русия. Самият Владимир можеше да мине за престолонаследник като правнук на коронован император, въпреки че пак щяха да го оборят, понеже майка му не е била православна християнка при раждането му, което е едно от условията. Във всеки случай дъщеря му Мария не може да наследи правата му, независимо от претенциите си. Законът на Павел, нали разбирате?

– Не съвсем.

– Павел I го е наложил. Престолът се наследява само по мъжка линия, освен ако не възникнат изключителни обстоятелства. Дъщерите не се броят. Голяма дискриминация, но това е положението. Така че княгиня Мария е всъщност принцеса Мария и синът ѝ Георгий изобщо не е на опашката. Според Закона на Павел и синовете на дъщерите не се броят.

– Значи тези двамата чакат да настъпят изключителните обстоятелства?

– Именно. Много амбициозно, но без шансове.

– Споменахте за някакъв американец, доктор Пробин?

– Там историята е много странна. Преди революцията Николай II е имал чичо – княз Павел, най-малкия брат на баща му. Когато завзели властта, болшевиците убили царя, брат му и чичо му Павел. Но Павел имал син, братовчед на царя. По случайност този буен младеж, княз Дмитрий, бил замесен в убийството на Распутин и поради тази причина бил заточен в Сибир по време на болшевишкия преврат. Това му спасило живота. Измъкнал се през Шанхай и се озовал в Америка.

– За първи път чувам за това — каза Ървин. – Продължете.

– Ами, Дмитрий оцелял, оженил се, родил му се син Павел, който се бил в Корея като майор от Американската армия. Той също се оженил и създал двама сина.

– Дотук идеална мъжка линия. Да не искате да кажете, че престолонаследникът е американец? – попита Ървин.

– Някои поддържат тази теза, но се заблуждават – отвърна Пробин. – Вижте сега, Дмитрий се е оженил за американка без благородно потекло. Също и синът му Павел. Според правило номер 188 на Имперската династия, не можеш да се ожениш за някой с по-нисък ранг и да очакваш потомците ти да наследят трона. Напоследък се допускат и изключения, но не и за князете. Така че бракът на Дмитрий е морганатичен. Синът му, който се е бил в Корея, не може да наследи нито пък двамата му внука, които са родени от втори подобен подобен брак.

– Значи отпадат.

– Боя се, че да. Не че са проявили особен интерес. Живеят във Флорида, струва ми се.

– Кой остава тогава?

– Последният, с най-чистата кръвна връзка. Принц Семьон Романов

– Свързан с убития цар? Няма щерки, няма плебейки? – попита Ървин.

– Точно така, но връзката е доста далеч във времето. Трябва да се върнем с четири царя назад. Николай II наследява баща си Александър III, който идва на власт след своя баща, Александър II, който пък е син на Николай I. Сега, Николай I е имал и друг, по-малък син, княз Николай, който естествено не е станал цар. Неговият син Петър е имал син Кирил, който пък е баща на Семьон.

– Значи от убития цар трябва да се върнем три поколения назад до неговия прапрадядо и после да тръгнем по-малкия син четири поколения надолу, за да стигнем до Семьон.

– Точно така.

– Не сме ли разпънали много ластика, доктор Пробин?

– Връзкатае доста далечна, но така е с родословните дървета. Теоретически Семьон е най-близкият кръвен родственик, до когото можем да стигнем. Но това е само теория. Съществуват практически затруднения.

– Като например?

Първо, той е над седемдесетгодишен. Тоест, дори да го качат на престола, няма да е за дълго. Второ, няма деца, така че няма да има кой да го наследи и Русия пак ще си остане без цар. Трето, неколкократно е заявявал, че няма желание да става монарх и ще откаже, дори и да му предложат.

– Това не ни върши работа – призна сър Наиджъл.

– Има и друго. Открай време му се носи славата на бохем и нехранимайко. Пада си по бързи коли, Ривиерата, млади момичета, обикновено прислужници. Този му навик го е докарал до три развода. И най-лошото, чух, че обичал да лъже на табла.

– Господи!

Сър Найджъл Ървин беше дълбоко потресен. Човек можеше да си затвори очите за някоя и друга прислужница, но да се лъже на табла...

– Къде живее тоз хубавец?

– В една ябълкова ферма в Нормандия. Отглежда ябълки да прави калвадос.

Сър Найджъл Ървин се замисли. Доктор Пробин го погледна със съчувствие.

– Ако Семьон е декларирал публично, че не желае да се качи на престола при евентуално възстановяване на монархията, това може ли да се смята за официален отказ от правата му?