Иконата

В коридора на жилището го посрещна иконом в бяло сако, от чийто вид веднага ставаше ясно, че би могъл да ти сервира нещо повече от вечерята, ако се наложи. Миг по-късно се усети и семейната атмосфера. Едно момиченце притича от дневната, впери ококорените си очички в Монк и каза:

– Виж каква кукла си имам.

Монк погледна играчката, усмихна се и отвърна:

– Много е хубава. Ти как се казваш?

– Татяна.

Една жена около четирийсетте се появи от стаята, усмихна се извинително и отведе детето. След нея, избърсвайки устата си като човек, когото са вдигнали от масата излезе мъж по риза.

– Полковник Сорокин?

– Тъй вярно.

– Доста странен час за посещения.

– Съжалявам. Изникна нещо спешно. Мога да почакам докато се навечеряте.

– Няма нужда. Вече приключих. Освен това след малко ще започне детското по телевизията и предпочитам да не съм там. Заповядайте. Той го въведе в кабинета встрани от антрето. На по-добро осветление Монк видя, че криминалистът е горе-долу на неговата възраст и почти толкова як.

При трите си срещи дотук – с патриарха, с генерала и с банкера, Монк бе започвал, разкривайки истинската си самоличност. Този път прецени, че с подобна тактика може да си загине като едното нищо. Никой нямаше да го чака да се обяснява. Затова отвори куфара и извади папката с доклада от разследването.

– Става дума за това тук, генерале. Нашето становище е, че трябва да се предприемат мерки.

– Мога ли да го прочета по-късно?

– Всъщност трябва да се реши тази вечер.

– Да му се не види! Пиете ли?

– Не и когато съм на работа, господине.

– Явно са ви стегнали във федералната. Кафе?

– С удоволствие. Денят беше тежък.

Генерал Петровски се усмихна.

– Кога не е?

После повика иконома, поръча две кафета и зачете. Прислужникът донесе кафето и излезе. Монк си сипа сам в чашата и зачака. След малко генерал Петровски вдигна глава от документа.

– Откъде дойде това? – попита.

– От Британското разузнаване.

– Какво?

– Не е провокация. Проверихме го. Можете да си го проверите и вие на сутринта. Акопов, секретарят, който е оставил манифеста на бюрото си, е мъртъв. Също и чистачът Зайцев. И английският журналист, който всъщност нищо не е знаел.

– Сещам се за него – каза замислено Петровски. –Приличаше на мафиотско убийство, но не открихме мотив. За какво ще убиват чужд репортер? Мислите, че са били хора от Черната гвардия на Комаров?

– Или пък наемниците на Долгоруки.

– И къде е този тайнствен Черен манифест?

– Тук, генерале.

Монк посочи куфарчето си.

– Имате копие? Носите го със себе си?

– Да.

– Но според това тук, манифестът е отишъл в английското посолство, а оттам в Лондон. Откъде го взехте?

– Дадоха ми го.

Генерал Петровски го погледна с явно подозрение.

– И как въобще е попаднал в милицията?... Вие не сте от Федералната милиция. Откъде сте, по дяволи? От СВР? От ФСС?

Двете организации, които спомена, бяха Службата за външно разузнаване и Федералната служба за сигурност, наследили съответно Първо и Второ главно управление на старото КГБ.

– Не, сър. От Америка.

Генерал Петровски не се притесни. Просто се вгледа в неканения си гост и се опита да разгадае намеренията му. В крайна сметка семейството му беше в съседната стая, а мъжът можеше да е наемен убиец.

Монк започна да обяснява как черната папка в куфарчето му се е озовала в посолството, а оттам в Лондон и във Вашингтон. Как са я чели по-малко от стотина души от две държави. Не спомена за Линкълновия съвет; ако генерал Петровски наистина вярваше, че Монк е изпратен от американското правителство, толкова по-добре.

– Как се казвате всъщност?

– Джейсън Монк.

– Наистина ли сте американец?

– Да, сър.

– Имате страхотен руски. И какво съдържа този Черен манифест.

– Освен всичко друго, смъртната присъда на вас и на хората ви, подписани от Игор Комаров.

В тишината Монк дочу заядливите реплики на Том и Джери по телевизията. Татяна се заливаше от смях. Петровски протегна ръка и каза:

– Дайте да видя.

След около половин час вече беше прочел четирийсетте страници. Метна папката обратно на Монк и отсече:

– Не може да стане!

– Защо?

– Няма да му позволят.

– Досега са му позволявали. Наемна гвардия, отлично подбрана и въоръжена до зъби. По-голяма, макар и по-необучена, Младежка бойна лига. Пари в изобилие. Кръстниците на Долгоруки още преди две години са сключили сделка с него. Двеста и петдесет милиона щатски долара срещу върховна власт в страната.

– Нямате доказателства.

– Манифестът е достатъчно доказателство. Съвсем ясно се казва как ще се отблагодарят на спонсорите. Хората на Долгоруки няма да пропуснат да си вземат своето. Ще ликвидират конкурентите си. След унищожаването на чеченците и заточаването на арменците, грузинците и украинците, това няма да е проблем. Но те ще поискат още. Ще поискат да отмъстят на онези, които са ги преследвали. Като започнат с Колегиума на силите за борба с организираната престъпност. Ще им трябват хора за новите трудови лагери – да им вадят злато, сол и олово. Какви по-добри работници от юначагите в СОБР и ОМОН? Вие естествено няма да доживеете, за да видите това.

– Той може и да не спечели.