Иконата

– Прав сте, генерале, може и да не спечели. Популярността му вече започна да пада. Генерал Николаев го оплю преди няколко дни.

– Четох интервюто. Останах много изненадан. Да имате нещо общо с тази работа?

– Може би.

– Хитро.

– Сега и частните телевизии спират да излъчват репортажи за него. Вестникът му вече не излиза. Според последните проучвания може да разчита на шейсет процента от гласовете, срещу седемдесет миналия месец.

– Ето, рейтингът му пада, господин Монк. Може и да не спечели.

– А ако спечели?

– Не мога да тръгна срещу целите президентски избори. Може да съм генерал, но все пак си оставам просто един милиционер. Обърнете се към служебния президент.

– Той е един страхливец.

– Не мога да ви помогна.

– Ако усети, че победата му се изплъзва, той ще се опита да нанесе удар върху държавата.

– Тогава държавата ще се защити, господин Монк.

– Чували ли сте за Зипенхафт, генерале?

– Не говоря английски.

– Това е на немски. Бихте ли ми дали номера на телефона си тук?

Петровски кимна към апарата на бюрото. Монк запомни номера и прибра папките си в куфара.

– Онова, за което ме питахте... Какво значи? – заинтригува се генералът.

– Немските офицери, дръзнали да въстанат срещу Хитлер, са били обесвани на струна от пиано. По силата на закона Зипенхафт жените и децата им са били изпращани в концентрационните лагери.

– Това и комунистите на са го правили! – възмути се Петровски. – Изселваха ги, изгонваха децата от училище, но не са ги пращали по лагери.

– Този човек е луд, генерале. Зад цивилизованата фасада се крие един увреден мозък. Но Гришин ще изпълнява заповедите му, каквито и да са те. Ще тръгвам, ако не възразявате.

– Вървете, докато не съм ви арестувал.

Преди да излезе, Монк се обърна и каза:

– Ако бях на ваше място, щях да взема някои предпазни мерки. Ако спечели или усети, че губи, може да ви се наложи да се биете за съпругата и детето си.

После отвори вратата и си замина.

***

Доктор Пробин беше като развълнувано дете. Заведе сър Найджъл Ървин до еднометровата карта, която явно сам беше начертал, и гордо заяви:

– Как ви изглежда?

Сър Найджъл впери недоумяващ поглед в схемата. Имена, имена, десетки имена, свързани с вертикални и хоризонтални линии.

– Като карта на монголското метро в оригинал.

Пробин се изкикоти.

– Добре казано. Пред вас са родовите връзки на четири европейски кралски династии. Датската, гръцката, английската и руската. Две все още управляват, една е в изгнание и една вече не съществува.

– Обяснете, моля.

Доктор Пробин взе три маркера – червен, син и черен.

– Да започнем от горе. С датчаните. Те са ключът към всичко.

– Датчаните ли? Защо пък точно те?

– Нека да ви разкажа една истинска приказка, сър Найджъл. Имало едно време преди сто и шейсет години един датски крал, който имал няколко деца. Ето ги тук.

Той посочи към върха на картата, където стоеше името на датския крал и под него в хоризонтална линия, имената на децата му.

– Значи, първородният син наследява баща си на престола и не ни интересува повече. Но най-малкият...

– Принц Вилхелм е поканен да стане крал Георги I Гръцки. Споменахте го миналия път.

– Изумително! Каква памет! – впечатли се Пробин. – Ето го пак; заминава за Гърция, става крал и какво прави? Оженва се за руската княгиня Олга. Ражда им се син Николай, който е гръцки принц, но по произход е наполовина датчанин, наполовина руснак, тоест член на династията Романови. Да оставим сега принц Николай да си живее живота... – той отбеляза Николай със синьо, за Гърция, и се върна на датчаните горе – .., и да видим какво става по-нататък. Старият крад има и дъщери. Две от тях се нареждат доста добре. Дагмар отива в Москва и става императрица на Русия; прекръства се на Мария, приема православието и ражда Николай II.

– Убит заедно с цялото си семейство в Екатерининбург.

– Именно. Но вижте какво става с другата. Александра Датска идва при нас и се омъжва за нашия принц, който става Едуард VII. От брака им се ражда бъдещият Джордж V. Виждате ли?

– Значи цар Николай и крал Джордж са братовчеди.

– Точно така. Майките им са сестри. Значи по време на Първата световна война руският цар и английският крал са били братовчеди. Затова крал Джордж е бил напълно прав да нарича царя „братовчеда Ники“.

– Само дето това е приключило през 1918-а.

– За съжаление, да. Но да видим английския клон. Доктор Пробин огради с червено крал Едуард и кралица Александра, а после слезе едно поколение надолу и отбеляза и крал Джордж V.

– Значи, той има петима сина. Джон умира като дете, останалите оцеляват. Това са: Дейвид, Албърт, Хенри и Джордж. Нас ни интересува последният, принц Джордж. – Червеният маркер се спусна от Джордж V и огради четвъртия му син, Уиндзорския принц Джордж. – Той загива при самолетна катастрофа по време на Втората световна война, но има двама сина, които са живи и до днес. Ето ги тук, но ние ще се съсредоточим върху по-младия.

– Маркерът слезе до долния ред и описа кръг около втория английски принц.