Империя в черно и златно

Само дето сега всичко зависеше от нея. Ако Тото беше загубил двубоя си, то „Великолепните“ можеха да се надяват в най-добрия случай на равен резултат. При равен резултат всеки отбор излъчваше свой поборник за последен решителен двубой, поборникът на „Златната раковина“ несъмнено щеше да е Пиреус, който несъмнено щеше да победи, така че и да спечелеше Че, и да загубеше, крайният резултат щеше да е един и същ. Сега обаче, след влудяващото равенство на Тото, победата или поражението зависеха само и единствено от нея.

Че зае мястото си срещу Фалгър Палдрон. Той беше малко по-висок от нея, тъмнолик млад бръмбароид с юношеска тромавост в движенията. Не е боец, реши тя.

„Не че аз съм.“ Тя беше момиче с къса коса и закръглена фигура. Не притежаваше нито изяществото на богомолкородните, нито прецизността на мравкочовеците, нито триковете на паякоидите. Тя беше едно достойно за съжаление момиченце с безумното име Челядинка и не я биваше нито в спорта, нито в дуелите, нито в нищо изобщо.

— Поздравете книгата! — излая Кимон и Че осъзна, че вече държи меч в ръката си. А зад нея съотборниците й несъмнено следяха всяко нейно движение.

3.

Започнаха да мърморят и пъшкат, когато той се качи на трибуната. Търговци на средна възраст, старите преподаватели от Академията, мъже и жени в бяло, настанили се удобно по редовете от каменни скамейки на Амфиофоса. Някои си шепнеха на ухо, подписваха споразумения и сключваха сделки. Един възрастен преподавател, глух като пън, преглеждаше тестовете на свои студенти и цъкаше силно с език при всяка грешка. Стенуолд ги гледаше и униваше все повече.

„Сърцето на културата — каза си той. — Чудото на цивилизования свят. Демократичното Събрание на Колегиум. Дайте ми хиляда мравкородни наемници и ме оставете да командвам вместо да умолявам, както правя тук. Тогава бихме могли да постигнем нещо!“

„Но тогава бих бил същият като осородните, по всичко освен по име. Затова борбата тук и сега си струва.“ Плъзна поглед по отегчените им, разсеяни физиономии, белязани от богатство, съперничества и корпоративни интереси.

— Знаете защо съм се изправил тук и говоря пред вас, точно днес от всички дни.

Последва вълна от мърморене, но без открити подигравки. „Хайде, свършвай по-бързо“ — сякаш казваха те.

— И преди съм заставал тук — продължи Стенуолд, — както добре знаете. Заставал съм толкова често, че всеки от вас е чувал поне веднъж онова, което имам да кажа. Не съм голям музикант. Песента ми е все същата.

— Не може ли просто да си прочетем за домашно някоя от предишните ти речи и да си спестим следобеда? — извика някой и предизвика всеобщ смях.

— Ако смятах — сопна се Стенуолд, достатъчно високо, за да надвика смеха, — че поне един от вас би го направил или че някога се е вслушал сериозно в думите ми, може би изобщо нямаше да сме тук сега и да се измъчваме взаимно! — Те го зяпнаха изненадано. Думите му бяха груби, а членовете на Събранието не бяха свикнали да ги навикват от трибуната. Той оголи зъби, сети се пак за мравкородните наемници, после продължи да ги притиска: — Боя се, че едва ли ще имате възможност да изтърпите още много от моите речи, колеги. Виждам едно бъдеще, в което никой от нас не ще има свободата на подобни любезни дебати. Кълна се в живота си, че когато прогнозата ми се сбъдне, няма да застана пред вас, за да ви напомня, че съм бил прав. И няма да има нужда, защото всички вие, до последния, ще помните, че съм ви предупредил.

Недоволното мърморене се надигна отново, но Стенуолд продължи въпреки това, с глава напред през шумотевицата като тарана, който беше разбил портите на Мина.

— Преди четиринадесет години — извика той — се изправих за пръв път пред вас, тогава дори не бях преподавател в Академията, а само загрижен занаятчия, който вярваше, че има нещо важно да ви съобщи. Колко отдавна изглежда това сега! Разказах ви за един народ на изток, войнолюбив народ, който тормози съседите си. Разказах ви за градове, чиито имена бяха познати на някои от вас, на онези от вас например, които въртят търговия в Хелерон. Градове като Мейнис, Сзар, Мина. Не градове от Равнините, вярно, но не и безкрайно далеч от дома. Градове, поробени от една империя, така ви казах, а вие ме изслушахте учтиво и попитахте какво общо има това с нас. Чужденците непрекъснато воюват, така казахте, и оставихте мъжете и жените в Мейнис, Сзар и Мина да превиват врат в ярема на робството и военната повинност, оставихте ги, без да пролеете и сълза.

Слушателите въздишаха и мърдаха изнервено. Говорителят на Събранието, старият Линео Тадспар, му даде знак да приключва по-бързо. Беше позволил на Стенуолд да се качи на трибуната само заради доброто старо време и сега явно съжаляваше за решението си.

— Преди осем години ви казах, че Империята е започнала нова война, война с невиждан мащаб. Че води война с нашия северен съсед, Федерацията на водните кончета. Разказах ви как армиите на осоидите вече са избили стотици и хиляди невинни и продължават да сеят опустошения. Сигурно си спомняте какъв отговор получих от вас тогава.