Империя в черно и златно

— Вярно е — кимна Стенуолд. — Докладите показват същото. Помните Аста, нали? Аста е само преден пост и вече знам накъде ще потеглят войските, които се събират там. Вижте. — Извади писалка от чантичката на колана си, обърна един от листовете и се зае да отбележи на гърба му местата, които изброяваше. — Мина е тук. Аста — тук. Това е Даракионският лес — посочи Стенуолд и защрихова малко петно до точката на Аста. — Хелерон е тук, от другата страна. А това е Ръбатата пустиня. — Начерта пунктирана линия с приблизителната форма на безплодната местност. — А тук… — За миг Стенуолд наистина се върна в аудиториите на Великата академия, плъзна поглед по лицата им и попита: — Някой сеща ли се?

— Тарк, майсторе — каза Тото.

— Тарк, градът-държава на мравкоидите, най-източният от градовете на Равнините. А с какво са най-известни мравкородените от Тарк?

— С робите — отвърна намусено Че.

— Е, казано така, звучи опростенчески — смръщи неодобрително вежди Стенуолд, — но отразява факта, че от всички мравешки градове, единствен Тарк може да се смята за богат град. Разположен е на ключово място — там се пресичат Коприненият път от Паешките земи, западният, който свързва Ръбатата пустиня с Равнините и е основната артерия, по която се придвижват скорпионородните, и източният, който води към мухородните поселища Егел и Меро. Но търговските печалби на Тарк се дължат най-вече на факта, че градът е входна врата към целите Равнини. Малцина си дават сметка за това, най-малко таркианците. И защо? Защото са твърде заети да размахват оръжие срещу другите мравешки градове вместо да следят за заплаха отвън. — Стенуолд драсна стрелка от Аста към Тарк. — А заплахата вече е налице. Огромен брой имперски войници вече са минали през Мина на път към Аста и повечето продължават към Тарк. Ако се съди по данните в тези доклади, става въпрос за трийсетинахилядна войска — редовна армия и помощни части от рода на тукашната милиция. В комплект с обсадни машини, бойни возила и летала. Всичко е в тези документи, ако знаеш как да ги четеш.

— И какво можем да направим ние? — попита Че, сякаш имаше проста рецепта за спасяването на град от предстоящо нашествие.

— Мравкоидите от Тарк ще трябва да се защитят сами. Не биха приели помощ от външни хора, дори да им я предложим. Осородните ни изпревариха, но сега поне ще имам очи там и ще знаем какво става. Ние трябва да идем на онези места в Равнините, където има надежда да ни чуят. Колегиум, Сарн, дори Хелерон. — Писалката драсна още три чавки върху листа. — И тук възниква следващият ни проблем, защото не всички войници, за които се споменава в докладите, ще потеглят към Тарк.

— Къде тогава? — Че местеше поглед между лицето му и картата.

— На практика армиите са две, две са и направленията на атаката. Основната войскова част ще тръгне срещу добре укрепения Тарк, другата ще се отправи към Хелерон. Тя е доста по-малобройна, вярно, но колко войници са необходими, за да се превземе Хелерон? Или да се убедят хелеронци, че ще е по-добре да работят в сътрудничество с Империята вместо срещу нея, или че условията на Железния договор подлежат на промяна в посока облекчаване?

— Стотина мъже и достатъчно голяма кесия ще стигнат — обади се мрачно Ахеос иззад тях. Стенуолд кимна в знак на съгласие.

— А осоидите пращат натам доста повече от стотина мъже. За размера на кесията не знам, но си мисля, че най-добрият ни ход е да се върнем в Хелерон. Ако тамошните магнати обединят силите и умовете си, има шанс да отблъснат нашествениците. Но ако са разединени или си затворят очите за истината, Империята лесно ще сложи ръка на града, а оттам и на целите Равнини. Както казах, в Хелерон ще сме най-полезни. Вече пратих съобщение на Скуто да има готовност. Ние може и да не изпреварим с много осите, но пратеникът и вестта за нашествието би трябвало да стигнат навреме. — Той въздъхна и помълча, преди да продължи. — Ето че стигнахме и до това. Аз, Стенуолд Трудан, ви направих свои шпиони. Изложих ви на опасност, на пленничество. Заложих живота ви на карта, аз, който не залагам и медни монети на покер. Сега ви моля да тръгнете с мен на война. Предложение, което всеки от вас е в правото си да отхвърли. Няма да се разсърдя на никого, нито на най-стария си приятел, нито на най-близкия си роднина.

Сред насядалите пред него нямаше признаци на колебание, затова Стенуолд погледна към молецородния отзад.

— Тази битка не е твоя, Ахеос.

Всички се обърнаха да го погледнат. Той на свой ред хвърли поглед на Че преди да отговори.

— И предишната не беше, майстор Трудан. Не бих си мръднал пръста да спасявам Хелерон.

— Не мога да те виня, а и ти вече стори толкова много за нас, че… — започна Стенуолд, но Ахеос вдигна ръка да го прекъсне.