Империя в черно и златно

Именно тогава чу лекия шум от съседната стая. Обърна се и видя някакъв мъж на терасата. Водно конче с имперски меч в ръка. В първия миг никой от двамата не помръдна, после Ааген тръгна бавно към непознатия с разперена длан, в случай че се наложи да призове Изкуството си. Видя, че другият мъж е забелязал жеста и се напряга да избегне жилото.

— Ти пък кой си? — попита Ааген.

— Не съм дошъл, за да се бия с теб — каза Салма.

— Знам те — реагира със закъснение осородният. — Ти си затворникът на Талрик. Е, бившият затворник. На твое място отдавна да съм си плюл на петите.

Салма беше пренесъл тежестта си върху пръстите на краката в очакване на първия удар, който щеше да превърне разговора в кръвопролитие.

— Просто ми дай каквото искам — каза той. — Не съм дошъл да се бия. И без това в града се пролива достатъчно кръв.

— Какво искаш? — попита го Ааген, макар че се досещаше и сам.

— За нея съм дошъл — каза човекът водно конче и пристъпи бързо встрани в очакване на жилото. Което така и не дойде.

— И аз така си помислих — отбеляза осоидът. — Че това трябва да е. Влизай.

Устните на Салма трепнаха в усмивка, зад която се криеше единствено недоверие.

— Да влизам?

— Поне се скрий от дъжда. Звучи разумно, дори за вашата раса, не мислиш ли? — Ааген стисна юмруци и Салма осъзна — с известно закъснение и с цената на културен шок, от който му се зави свят, — че за осородните стиснатите юмруци са жест на мир, а отворената длан — на заплаха.

И тогава Ааген просто му обърна гръб и тръгна към съседната стая. Салма би могъл лесно да го убие, но беше толкова изненадан, че пропусна момента. Вместо това тръгна след него, без да прибира меча в ножницата си. „Той може да отвори ръката си по-бързо, отколкото аз мога да изтегля отново оръжието си“. Това го подсети за собствения му меч, изгубен също като робата и всичките му други вещи.

— Скръб в окови — настоя той. Осородният седна тежко на леглото в съседната стая, сведе поглед към ръцете си, а после го вдигна към Салма. На лавица над леглото имаше стомна за вино и керамична чаша, друга стомна се валяше празна на пода. Салма предположи, че осородният занаятчия се е черпил насаме.

— Беше тук — каза Ааген. — Танцува за мен.

— Какво си направил с нея?

— А после Талрик дойде и каза, че била моя. Че я дава на… не, че Империята я давала на мен. Можеш ли да си представиш?

Ръката на Салма се сви около дръжката на меча.

— Ще я отведа — заяви той. — Тя не е ничия робиня. Къде е? Какво си направил с нея?

— Освободих я.

В първия момент Салма не схвана значението на думите. После промълви:

— Ти… си я убил?

Ааген го погледна отново, без да се впечатлява от меча.

— Освободих я. Върнах й свободата. Пуснах я да си ходи.

Салма го зяпна невярващо, после нещо в него се сгърчи от ярост. Чувството го ужаси, защото знаеше какво означава. Означаваше, че е дошъл тук, за да вземе Скръб в окови за себе си, но са му попречили и затова е ядосан. В този момент той беше робовладелец, роботърговец като осоидите, същият боклук като Брутан или Ултер. Мисълта за този аспект на мотивите му го потресе и той свали меча си.

— Значи просто си?…

— О, не я изритах през вратата. Не съм толкова глупав. Жена като нея неминуемо ще попадне в лапите на някой мъж, без значение дали е робиня или е свободна — отвърна Ааген. После се пресегна за стомната и наля последното вино в чашата. — Ще ударим ли по едно? Бас ловя, че никога не си пил с осоид. Нито аз — с федерален.

Тази неочаквана покана и още по-неочакваната смяна на перспективата, която вървеше с нея, свариха Салма неподготвен. Зави му се свят, той приседна срещу Ааген и се хвана за главата. Когато чашата се появи в полезрението му, той я прие с благодарност и отпи от стипчивото, ароматно вино с надеждата то да го върне към реалността.

— Чувал ли си за дъщерите на милосърдието? — попита Ааген. — Секта в Империята.

— Мислех, че Империята не толерира съществуването на секти.

— Официално да, но тази се занимава с лечителство и нейни представителки почти винаги придружават армията и се грижат за ранените. Често именно те дават последна утеха на умиращия войник. Ако офицер си позволи да говори срещу тях, рискува да загуби лоялността на войниците си. Така че сектата съществува и до днес, макар че понякога жените биват наказвани или прогонвани. Сред тях има и пеперудородни, самият аз съм виждал една с очите си. Тяхната раса има дарба, Изкуство, струва ми се, за лечителство. — Ааген взе чашата от Салма и допи последните глътки от виното. — Там я пратих. Единствено те биха могли да я опазят. Потеглят с армията.

Салма прехвърли набързо плановете, които им беше разкрил Стенуолд. „С армията“ най-вероятно означаваше към Тарк, даде си сметка той, накъдето бяха тръгнали основната част на имперските войски.

— Ще тръгна след нея — обяви той, без да се замисля. А после разбра, че това е единственото правилно решение. „Не за да я взема, не за да я притежавам, а за да я спася от ужасите на войната. Да й дам избор.“